— Не и тази вечер, господинчо. Друга вечер сигурно, но не и тази.
— А стотачка?
— Дори и тя е безсилна.
— Как успя да го кажеш — свалям ти шапка! — мрачно се пошегува Малъри.
Едрият мъж се разсмя отново и малко се приближи. Човекът зад него излезе от сянката и положи мека дебеличка ръка върху рамото на Малъри. Той се дръпна встрани, без да помества крака. Чуждата длан падна от рамото му.
— Дръж си лапите далеч от мен, ченге!
Другият изсумтя. Нещо изсвистя във въздуха и силно удари Малъри зад лявото ухо. Той падна на колене, олюля се за миг и разтърси силно глава. Погледът му се проясни. Вече виждаше ромбоидната форма на плочките, покриващи тротоара. Изправи се бавно.
Погледна мъжа, който го беше халосал, и го наруга с плътен равен глас, но с такава ярост, че оня отстъпи назад и отпуснатата му уста се сгърчи като топящ се каучук.
— Мътните те взели, Джим! — викна едрият. — За какъв дявол направи това?
Мъжът, наречен Джим, сложи меката си дебела длан на устата и я задъвка, после пъхна късата палка в джоба на палтото си.
— Забрави! — рече той. — Хайде размърдай се… и да свършваме. Жаден съм.
Тръгна по алеята. Малъри бавно се обърна и го проследи с поглед, докато разтриваше удареното място зад ухото. Едрият махна делово с пистолета.
— Върви, приятел. Ще се поразходим на лунна светлина.
Малъри тръгна. Едрият го последва. Мъжът на име Джим се изравни с тях.
— Трябва да пийна нещо, Мак — удари се той в стомаха. — Свива ме под лъжичката.
— Всички сме така, човече — спокойно го увери едрият.
Стигнаха до кола за екскурзионни обиколки, паркирана недалеч от каменните стълбове досами булеварда. Мъжът, ударил Малъри, зае мястото зад волана. Едрият го застави да седне отзад и се настани до него. Държеше пистолета върху широкото си бедро. Килна шапката още по-назад и извади смачкан пакет цигари. Внимателно запали една с лявата си ръка.
Колата се гмурна в морето от автомобилни светлини, тръгна на изток, но скоро зави на юг и се заспуска по дълъг наклон. Светлините на града се виждаха като на длан, пръснали се в мрака, докъдето ти стига погледът. Неонови надписи сияеха и проблясваха. Бездушен лъч на прожектор се забиваше ту в един, ту в друг висок рехав облак.
— Ето каква е работата — обясни едрият мъжага, бълвайки дим през широките си ноздри. — Видяхме те как се опитваш да пробуташ някакви фалшиви писма на оная фръцла Фар.
Малъри се изсмя мрачно.
— Ще ме уморите бе, малоумници.
Едрият сякаш се замисли над думите му, загледан пред себе си. Всяка отмината улична лампа осветяваше за миг широкото му лице.
-Ти си човекът, това е ясно — заяви той след малко. — Длъжни сме да знаем тия неща в нашата работа.
Малъри присви очи в тъмното. Разтегли устни в усмивка.
— Коя работа, ченге?
Едрият зина широко, после затвори уста и ченето му щракна.
— Май ще е по-добре да запееш, умнико. Иначе ще си осигуриш недотам приятно прекарване. По-лесно ще ти бъде да се разбереш с мен и Джим, че нашите приятели далеч не са толкова добросърдечни.
— Какво очаквате да ви кажа, лейтенант? — попита Малъри.
Едрият мъжага се разтресе в беззвучен смях, но не отговори. Колата отмина нефтения кладенец, дето стоеше насред булевард „Ла Сиенега“, после зави по тиха уличка с палми. Спря някъде в средата на пресечката пред празен парцел. Джим загаси двигателя и Фаровете. Извади плоска бутилка от жабката, надигна я и доволно въздъхна. После я подаде през рамо назад.
Едрият отпи и махна с бутилката във въздуха.
— Ще трябва да почакаме един приятел тук. Така че хайде да си поговорим. Казвам се Макдоналд — криминален отдел. Опитваше се да издоиш оная Фар. Появи се телохранителят й. Ти се справи с него. Чудесно изпълнение. Хареса ни. Но другата част определено не ни допадна.
Джим посегна за бутилката, отпи още веднъж и подуши гърлото.
— Наблюдавахме те — обясни той. — Но не очаквахме, че ще действаш така открито.
Малъри залепи лице до прозореца на колата и вдигна поглед към спокойното синьо небе, осеяно със звезди.
— Знаеш твърде много, ченге. И не си получил информацията от госпожица Фар. Никоя филмова звезда не би отишла в полицията, когато става дума за изнудване.
Макдоналд поклати голямата си глава. Очите му едва-едва проблеснаха в тъмната кола.
— Не сме споменали откъде сме получили информацията, умнико. Значи наистина се опитваше да издоиш момичето, а?
— Госпожица Фар е стара моя приятелка — мрачно заяви Малъри. — Някой се опитва да я изнудва, но не съм аз. Просто душа наоколо.