— Добре, майче, когато го намериш, незабавно ми се обади, нали? И аз ще тръгна веднага. До стажа има още два месеца, ще успея да свърша всичко.
До седемнайсетата си година Андрей Мусатов беше сигурен, че е роден от самотна майка, затова фамилното му име отначало е било майчиното — Кожухов. На всички детски въпроси: „А къде е татко?“, майка му добросъвестно бе отговаряла, че го няма. Не измисляше небивалици за загинали летци изпитатели или офицери, изпълнявали тайно интернационалния си дълг някъде в далечна чужда страна, просто му казваше, че се е скарала с бащата на Андрюша и се е разделила с него, преди да успеят да се оженят, но след като вече са заченали детето. Момчето не получи никакви комплекси по този повод, в неговия клас почти една трета от децата растяха в непълни семейства. На училище тръгна през осемдесет и първа, когато думите „самотна майка“ вече не изглеждаха страшни и оскърбителни, а и никой дори не би помислил да поглежда накриво Андрюша Кожухов — майка му беше учителка по английски език и литература в същото училище, а когато той мина в девети клас, тя стана завуч. В елитните езикови училища имаше по двама завеждащи учебната част, единият от които отговаряше за целия цикъл на преподаване на чуждия език. Английският завуч така наричаха Ксения Георгиевна Мусатова (когато я назначиха на ръководната длъжност, тя вече от няколко години беше щастливо омъжена и с ново фамилно име).
Бракът на Ксения Георгиевна беше наистина щастлив. Константин Мусатов се оказа превъзходен баща за Андрюша, не предизвика у момчето ревност и успя да изгради истинско мъжко приятелство с доведения си син. Веднъж дванайсетгодишният Андрюша дори каза на майка си:
— Добре че навреме си се скарала с баща ми. Ако тогава бяхте успели да се ожените, нямаше да се запозная с Костя.
Колкото и да е странно, въпреки приятелството и взаимната обич, момчето така и не започна да нарича Константин татко, въпреки че бе осиновен официално. Майка му се нервираше и тревожеше, а мъжът й гледаше на ситуацията философски.
— Просто на детето е нужен не толкова баща, колкото по-възрастен приятел — успокояваше той жена си. — Нека ме нарича Костя, щом така му харесва. Още повече че съм сигурен, че пред приятелите си той ме нарича „баща ми“.
Катастрофата ги връхлетя през деветдесет и първа година, когато почина старата баба на Константин, в чийто апартамент той бе регистриран. Появи се възможност да подобрят жилищните си условия и семейството активно се захвана да търси варианти за размяна. Само след три месеца Мусатови вече можеха да се преместят в нов, по-просторен и удобен апартамент. Седемнайсетгодишният Андрей активно помагаше за събирането и опаковането на багажа. Майка му и Костя в свободното си време сновяха из магазините в търсене на мебели и всякакви необходими за новото жилище дреболии, тъй че се случи именно Андрей да намери старата папка с връзки, където между институтските грамоти на майка му за отличен успех в учението и в работата на студентския научен кръжок се намираше и свидетелството за развода на Ксения Георгиевна Личко и Олег Петрович Личко. След разтрогването на брака гражданката Личко си връщаше фамилното име Кожухова. И това се бе случило през август седемдесет и шеста, когато Андрюша вече е бил на година и половина! Значи майка му е била омъжена официално. Защо го е крила? Какво срамно има в това? Нещо повече, свидетелството за развод беше издадено от един от московските районни отдели по гражданско състояние. Значи по това време те са живеели в Москва. Излизаше, че невинаги бяха живели в Ленинград, така ли? Излизаше, че Андрей по рождение е московчанин с фамилно име Личко, а не ленинградчанин с фамилно име Кожухов, така ли? Или какво?
Вечерта майка му дълго плака, пи капки за сърце, Костя се щураше около нея, току опипваше пулса й и се втурваше да вика „Бърза помощ“, а Андрей седеше нацупен и не разбираше какво изобщо става в семейството им и защо от такава дреболия трябва да се прави цяла трагедия. После майка му все пак се успокои, овладя се и разказа на сина си онова, което вторият й съпруг знаеше отдавна.
Олег Личко, бащата на Андрей, бил маниак убиец, луд човек, и то толкова луд, че когато го хванали, дори не го вкарали в затвора, а го признали за невменяем и го изпратили на принудително лечение в психиатрична болница от затворен тип. Той бил убил шест малки момиченца, които с хитрост отвличал от детски градини и училища. Най-отвратителното било, че Олег не само бил безумен маниак, но и служител на милицията, работил на „Петровка“ 38. Кой знае защо, Ксения се срамуваше много именно от това обстоятелство.