Читать онлайн "Майтреи. Змията" автора Элиаде Мирча - RuLit - Страница 1

 
 
     


1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 « »

Выбрать главу





Мирча Елиаде

Майтреи. Змията

Василка Алексова

Мирча Елиаде и неговото тройно призвание

Световноизвестният учен-изследовател в областта на историята на религиите и на индийската култура Мирча Елиаде е и един от най-интересните и самобитни писатели в съвременната румънска литература, останал за съжаление до смъртта си (в 1986 г.) непознат у нас. Неговите научни трудове привличат интереса на специалистите още през 30-те години на нашия век, а днес се издават навсякъде — в Америка и Западна Европа, в СССР, Китай, Индия и Япония. Съдбата води М. Елиаде от една страна в друга, от един континент в друг, целият му живот преминава в творчество и странстване, а пълният с ръкописи куфар е негов постоянен спътник. На научното дело на Елиаде са посветени 27 монографии и множество студии и статии, за него се говори повече от пет десетилетия. Но този забележителен ерудит, който чете лекции и публикува научни изследвания на четири западни езика, е написал всичките си художествени произведения на родния румънски език. Далеч от родината, той продължава да мисли и твори „по румънски“ като истински представител на румънската култура.

Роден на 9 март 1907 г. в Букурещ, в семейството на военен, М. Елиаде получава образование в един от най-добрите букурещки лицеи „Спиру Харет“. Още в началните класове будното и любознателно дете се увлича от естествени науки, а на единайсет години започва да пише и фантастични разкази. Мансардата в малката семейна къща превръща в лаборатория и библиотека. Интересите му са всестранни, малкият Мирча иска да узнае всичко за света, вселената и живота. Той не чете, а „поглъща“ знания, спи по четири часа в денонощие, но изучава само онова, което го привлича. Много години по-късно ще признае, че никога не е могъл да се задълбочи и да усвои нещо наложено отвън, по програма. Ето защо в края на една учебна година се оказва на поправителен изпит по румънски, френски и английски. (Същият Елиаде след време ще пише и говори свободно на френски и английски, а затова колко добре познава родния си език, можем да съдим по художественото му творчество.) На 14-годишна възраст (през 1921 г.) публикува първата си статия, а още същата година получава наградата на вестник „Зиарул щиинцелор популаре“ за фантастичния разказ „Как открих философския камък“. До 1925 г. печата в различни вестници и списания статии по ентомология, история на религиите, ориенталистика и алхимия. И така, когато завършва лицея, разбира, че има тройно призвание: от една страна — научното изследване, а от друга — литературата, най-напред фантастичната, а после — реалистичната, което определя неспокойния му творчески път.

През 1928 г. той завършва Философско-филологическия факултет на Букурещкия университет и заминава с румънски кораб за Индия, където махараджа Маниндра Чандра Нанди му предлага стипендия. Какво по-хубаво за младия учен-ориенталист! В Калкута Елиаде изучава с истински жар индийската философия и необходимата му санскритска граматика. Книжните знания обаче не го задоволяват и през 1930 г. се отправя към високите хималайски манастири, където две години наблюдава живота на йогите. През времето, прекарано в Индия, публикува няколко статии върху индийската философия и подготвя дисертация на тема „Сравнителна история на йогийските техники“ (издадена през 1936 г.). Верен обаче и на литературното си призвание, Елиаде написва два романа — единият е до голяма степен автобиографичен („Изабел и водите на дявола“), а другият — фантастичен („Угасващата светлина“). Когато се завръща в Румъния, натрупал познания, опит, впечатления, той се опитва да покаже своята Индия в научните си трудове и в художествената си проза. Започва да чете лекции в Букурещкия университет на теми „Проблемът за злото в индийската философия“ и „Всеобща история на религиите“. Основава списание „Залмоксис“. До 1940 г. (когато напуска родината си) издава няколко пространни научни изследвания („Азиатска алхимия“, „Йога“, „Космология и алхимия на брахманите“) и много статии („Индия“, „Океанография“ и т.н.). Научните публикации на Елиаде впечатляват със своеобразния си, дори поетичен език. Той пише леко, увлекателно, сякаш разказва, като се старае читателят да схване и възприеме идеите му, да повярва в истинността им. Все по това време пише и няколко романа и новели, „реалистичните“ — „Майтреи“, „Завръщане от рая“, „Сватба в небесата“, „Хулигани“, и фантастичните — „Госпожица Кристина“, „Змията“, „Тайната на доктор Хонигбергер“. Според критика Еуджен Симион художествените творби на Елиаде, посветени на темата за любовта и проблемите на младото поколение, вълнуват румънския читател от 30-те години, защото му предлагат необичаен за него възглед: бунт и еротика, трагични изживявания, философия на отчаянието. Екзистенциалната проблематика е нещо ново за румънската литература в междувоенния период. Колкото до фантастичните новели на Елиаде, те са построени върху фолклорни символи или върху мотиви, свързани с индийската философия и мистика. Читателският интерес към книгите му е огромен и критиката откликва на всяка от тях. Отзивите са ту ласкави, ту критични и все пак за всички е ясно — и като учен, и като писател М. Елиаде е явление в културния живот на страната. „За този човек от нашето племе някога ще се говори само в суперлативи… защото трябва да се признае, че М. Елиаде е една от най-ярките личности, които е създал румънският народ“ — казва неговият съвременник Петру Манолиу.

     

 

2011 - 2015

Яндекс
цитирования Рейтинг@Mail.ru