Мнозина вярват, че това е същата онази сила, която придържа движещите се светлини в небето. Ако някога паднат, те ще слязат в девствените континенти и свиващите се морета на Европа и най-после целта им ще стане ясна.
Европеанците щяха да бъдат изненадани да разберат с какво объркващо учудване е изучаван Черния монолит от разума зад движещите се светлини. Вече много векове автоматичните им сонди внимателно се спускат от орбитата си, ала винаги със същия злополучен резултат. Защото монолитът не ще позволи контакти, преди да е дошло времето.
Когато времето дойде — когато, може би, европеанците ще са изобретили радиото и ще са открили, че от много близо ги бомбардират със съобщения — монолитът може и да промени стратегията си. Той може — а може и да не стане така — да реши да освободи силите, които дремят в него, така че да построят мост между европеанците и расата, пред която някога са положили клетва.
А може построяването на подобен мост да бъде невъзможно, може две подобни, чужди една на друга форми на съзнание никога да не могат да съществуват съвместно. Ако това е така, тогава само едната от тях ще наследи Слънчевата система.
Коя ще бъде тя, един Бог знае — поне засега.