Ърл Стенли Гарднър
Племенницата на сомнамбула
ГЛАВА I
Пери Мейсън крачеше из кантората си напред-назад с набръчкано от мисли чело, пъхнал палци в жилетката си.
— Казахте 14:00 ч, Джексън? — попита той помощника си.
— Да, сър, казах й да бъде точна.
— Вече петнадесет минути закъснение! — Мейсън погледна раздразнено ръчния си часовник.
Дела Стрийт, неговата доверена секретарка, вдигна очи от книжата пред себе си и попита:
— Защо не отказахте да я приемете?
— Защото искам да я видя. През главата на адвоката трябва да минат цял куп най-обикновени престъпления, докато попадне на нещо изключително. Естеството на този случай е такова и искам да се заема с него.
— Може ли някога убийство да бъде безинтересно? — попита Джексън.
— След като през ръцете ти са минали толкова много, мъртъвците остават без значение, а живите са, за които трябва да държим сметка.
— Но нали това все пак не е убийство? — отправи му недоумяващ поглед Дела.
— То е само догадка. Не желая да бъда повикан при свършен факт. По-добре е да бих могъл да го предотвратя. Обичам да се ровя из мотивите и омразата на хората. Убийството е кулминационна точка на човешката омраза, както бракът е върховен момент на любовта, и на всичко отгоре омразата между хората е много по-силна от любовта.
— Много интересно… — промълви тя, като му отправи изпитателен поглед.
— Без да й отговори, Мейсън замислен поднови крачките си.
— Разбира се — продължи след малко той с механичната монотонност на човек, мислещ гласно, — това, което трябва да се стори, е да се предотврати убийството, ако интуицията не ме лъже. Моят съдебен опит ме кара да гледам нещата и от друга страна; какъв странен случай ще бъде, ако сомнамбул извърши убийство, без да съзнава нищо от деянието си. Няма да има никаква злонамереност, никаква предумисъл.
— Но — изтъкна Джексън — трябва да убедите и съдебните заседатели, че клиентът ви е действувал точно така.
— Та племенницата не може ли да стори това? — спря се изведнъж Мейсън, широко разкрачен, отправил войнствен поглед към помощника си. — Не може ли тя да свидетелствува, че спейки, вуйчо и е ставал от леглото, вземал е кухненския нож и си е лягал с него?
— Така е. Тя би заявила това.
— Е, добре, какво повече искате?
— Нейните думи може да не удовлетворят журито.
— Защо не? Нещо да не е в ред у нея?
— Тя е малко странна.
— Красива?
— Да. Има обаятелна фигура и, повярвайте ми, облича я така, че да я изтъква.
— На каква възраст е?
— Не повече от двадесет и три-четири.
— Разглезена?
— Да, бих казал.
Мейсън разтвори ръце в драматичен жест.
— Ако красиво двадесет и три годишно момиче с изящна фигура не може да седне на свидетелския стол, да сложи коляно върху коляно и да убеди заседателите, че вуйчо й броди спящ, аз съм готов да преустановя практиката си още сега.
После той сви рамене, сякаш отпъждаше тази тема от главата си, и се обърна към секретарката.
— Друго ново, Дела?
— Мистър Джонсън моли да се заемете с делото за убийство срещу Флетчър.
— Абсолютно нищо не може да се направи — поклати глава Мейсън. — Това е предумишлено, хладнокръвно извършено убийство. Няма база, върху която да се изгради защита за Флетчър.
— Мистър Джонсън твърди, че можете да се позовете на неписани закони, загуба на разсъдъка на емоционална основа и…
— По дяволите приказките му. Да допуснем, че жена му е имала някаква история с убития. Самият Флетчър е типичен женкар. Аз само съм го срещал миналата година поне половин дузина пъти из нощните заведения с червенокоси пламенни мадами по ръцете му. Тези негови разрушаващи семейството измислици са добра причина за развод, но не са никакво оправдание за убийство. Нещо друго?
— Да. Мирна Дюшен моли да сторите нещо за нея във връзка с един мъж, за когото била сгодена, а след като пипнал всичките й спестени пари, офейкал. Сега разкрила, че бил мошеник.
— Колко е отвлякъл? — запита Мейсън.
— Пет хиляди долара.
— Нека се обърне към прокурора, не към мен.
— Прокурорът може да го подведе под отговорност и да бъде осъден, но това не ще върне парите й. Тя се надява, че вие сте в състояние да го раздрусате здраво.
— — Но ти спомена, че е изчезнал, нали?
— Да, но тя го открила. Под името Джордж Питчърд, регистриран в хотел Палас и…
— Местно момиче ли е? — прекъсна я Мейсън.
— Не, дошла е тук от Рено, Невада. Проследила го.
Мейсън присви замислено очи и каза:
— Ето какво, Дела. Не ще спечеля никакви пари от мис Дюшен, защото за нея може да се направи само едно нещо и тя самата ще го направи много по-добре от който и да било адвокат. Предай й такъв съвет, заедно с моите комплименти. Ако той е търсач на женски пари, ще използува нейните за по-голям улов, ще цели много по-тлъста плячка. Ще прахоса тези пет хилядарки, за да се наконти и създаде съответна обстановка около себе си. Нека го държи под постоянно наблюдение и в момента, когато заплете пипалата си около някоя богата жена, да се намеси и го заплаши с разобличение.