Чък Паланюк
Приспивна песен
Посвещавам тази книга със специални благодарности на…
Джейсън Чейнг
Кайл Макормик
Денис Уидмайер
Ейми Долтън
Кевин Кьолш
… които четяха книгите ми, когато никой не искаше да ги чете.
Пролог
Отначало новите собственици се преструват, че досега не са обръщали внимание на пода в хола. Все едно изобщо не са го поглеждали. Нито при първия оглед на къщата. Нито когато агентът им е показал стаята. Нито когато са измерили помещението и са обяснили на хамалите къде да сложат дивана, пианото и всичките им вещи. Не, винаги са минавали транзит и никога не са поглеждали пода. Така се преструват.
Първата сутрин, когато слязат в хола, на светлото дъбово дюшеме е надраскано:
МАХАЙТЕ СЕ
Едни се успокояват, че някой приятел им прави лоша шега. Други са убедени, че е понеже не са дали бакшиш на хамалите.
След няколко нощи зад северната стена на голямата спалня се чува бебешки плач.
Обикновено тогава се обаждат.
Само това й липсва на Хелън Хувър Бойл тази сутрин — телефонно обаждане от новия собственик.
Плачливо заекване и опяване.
Хелън Бойл умира за чаша кафе и някой да й каже шестбуквена дума за „кокошарник“. Иска да чуе какво се говори по полицейската честота. Тя разкършва пръстите на ръцете си и кокалчетата й изпукват. Секретарката й я поглежда от приемната. Нашата героиня закрива слушалката с длан и посочва с радиочестотния скенер:
— Обявиха код девет единайсет.
Мона, секретарката, вдига рамене:
— И какво?
Какво ли? Ами, трябва да погледне в бележника с полицейските кодове.
— Спокойно — добавя Мона, — кражба от магазин.
Убийства, самоубийства, серийни убийства, свръхдози наркотик — не можеш да чакаш, докато стигнат до първите страници на вестниците. Не можеш да допуснеш конкуренцията да грабне тлъстия залък.
Хелън иска новият собственик на „Крестуд терас“ 325 да млъкне за малко.
Надписът се появил на пода в хола — нормално. Странното е, че обикновено бебето започва да плаче не по-рано от третата нощ. Първо надписът, после бебето реве цяла нощ. Ако собствениците издържат достатъчно дълго, следващата седмица ще се обадят заради лицето, което се появява във ваната, когато я напълниш с вода. Ужасно набръчкано лице с празни дупки вместо очи.
На третата седмица се появяват призрачните сенки, които обикалят по стените на трапезарията, когато всички са седнали на масата. След това може би има и други подобни явления, но досега никой не е издържал след четвъртата седмица.
Хелън обяснява:
— Сделката не може да се анулира, освен ако не заведете дело и не докажете, че къщата е негодна за обитаване или че старите собственици са знаели какво става… Трябва да ви предупредя обаче, че ако изгубите делото, ще създадете лоша слава на къщата и тя ще стане непродаваема.
Къщата на „Крестуд терас“ 325 не е лоша: английски колониален стил от епохата на Тюдорите, подновен покрив, четири спални, три и половина бани. Закрит басейн. Нашата героиня не се нуждае от подсказване. През последните две години е продала къщата шест пъти.
Друга постройка, нюингландска двуетажна къща на „Етън Корт“ — шест спални, четири бани, веранда с чамова ламперия и кръв, стичаща се по кухненските стени — през последните четири години я е продавала осем пъти.
— Бихте ли изчакали за минутка?
Тя натиска червеното копче и оставя новия собственик на изчакване.
Хелън носи бял костюм и бели обувки, но не снежнобели. По-скоро бели като за човек, който отива да кара ски в Банф с частна лимузина с шофьор и четиринайсет еднакви луксозни чанти и има резервиран апартамент в хотел „Лейк Луиз“.
Нашата героиня се обръща към вратата:
— Мона? Мона, слънчице? — Повишава глас: — Малка вещице?
Потропва с химикалка по сгънатия вестник на бюрото.
— Четирибуквена дума за „гризач“?
От честотния скенер се чуват приглушени реплики от полицейските патрули, мърморене, заповеди и „Прието?“ на всяко изречение. „Прието?“
Хелън Бойл изкрещява:
— Това не е кафе, а вода.
След час има оглед на една „Кралица Ана“ — пет спални, отделен апартамент за гости, две газови камини и сцена от самоубийство с барбитурат, която се разиграва всяка вечер в огледалото на стаичката за гримиране. След това трябва да показва ранчо с подово отопление, ниша за закуска на по-ниско ниво в хола и призрачни изстрели от двойно убийство, извършено преди десетина години. Това е всичко за днес в дебелия й бележник, подвързан в, както изглежда, червена кожа. В него записва всичко.
Хелън отпива глътка кафе и измърморва: