Читать онлайн "Скитница" автора Майер Стефани Морган - RuLit - Страница 1

 
...
 
     


1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 « »

Выбрать главу
Загрузка...

Стефани Майър

Скитница

На майка ми Кенди, която ме научи, че най-добрата част на всеки разказ е любовта.

Въпроси
Тяло ти си мой дом мой кон и моя хрътка какВо ще праВя когато загинеш
Къде ще спя как ще яздя как ще лоВуВам
Къде мога да отида без буйния си бърз кон Как ще познаВам че В гъсталака отпред дебне опасност или има съкроВище Когато доброто ми умно куче Тяло е мъртВо
Как ще лежа под открито небе без покриВ над глаВата и без Врата напътстВана само от Вятъра как ще се крия само с облак за покриВка?
Мей Свенсон

Пролог

Вмъкната

Името на Лечителя беше Фордс Дълбоката вода.

Тъй като беше душа, беше добряк по природа: състрадателен, търпелив, честен, добродетелен и любвеобилен. Безпокойството бе за него нещо необичайно.

Раздразнението дори още по-рядко. Но тъй като Фордс Дълбоката вода живееше в човешко тяло, понякога това беше неизбежно.

Стисна устни, когато чу в далечния ъгъл на операционната студентите по Лечителство да си шушукат. Изражението беше не на място за уста, свикнала по-често да се усмихва.

Постоянният му асистент Дарън видя гримасата и го потупа по рамото:

— Просто са любопитни, Фордс — каза тихо.

— Едно вмъкване едва ли е толкова интересна и трудна процедура. По спешност всяка душа от улицата може да го извърши. От днешното наблюдение няма да научат нищо. — Фордс се изненада, когато чу резки нотки да замърсяват обикновено вдъхващия успокоение глас.

— Никога досега не са виждали пораснал човек — отбеляза Дарън.

Фордс повдигна вежда.

— Не се ли поглеждат помежду си? Нямат ли огледала?

— Знаеш какво имам предвид — див човек. Все още без душа. Един от бунтарите.

Фордс погледна тялото на момичето, намиращо се в безсъзнание. То лежеше по очи върху операционната маса. Сърцето му се изпълни със съжаление, когато си спомни какво беше състоянието на нейното слабо, натрошено тяло, когато Търсачите я докараха в Лечебницата. Какви болки трябваше да изтърпи…

Разбира се, сега с нея всичко беше наред. Беше напълно излекувана. Фордс се беше погрижил за това.

— Не е по-различна от всеки от нас — прошепна той на Дарън. — Всички имаме човешки лица. А когато се събуди, и тя ще бъде една от нас.

— Просто им е интересно, това е всичко.

— Душата, която ще имплантираме днес, заслужава повече уважение, вместо да зяпат по такъв начин приемното тяло. И без това ще трябва да се справи с твърде много неща, докато се аклиматизира. Не е честно да я подлагаме на това. — Под „това“ той нямаше предвид зяпането.

Фордс усети отново резките нотки в гласа си. Дарън пак го потупа.

— Всичко ще е наред. Търсачът има нужда от информация и…

При споменаването на думата Търсач Фордс му хвърли поглед, който можеше да се определи единствено като гневен. Дарън премигна шокиран.

— Съжалявам — извини се веднага Фордс. — Нямах намерение да реагирам отрицателно. Просто се страхувам за тази душа.

Той погледна към криоконтейнера, поставен върху конзола край масата. Светеше с постоянна, убита червена светлина, която показваше, че уредът е в режим на хибернация.

— Тази душа е специално подбрана за задачата — опита се да го успокои Дарън. — Тя е изключение — по-смела е от повечето от нас. Животите й сами го доказват. Мисля, че ако можем да я попитаме, би се съгласила доброволно.

— Че кой от нас не би се съгласил доброволно, ако нещо е за по-голямо добро? Но дали в случая е така? Наистина ли ще е за по-голямо добро? Тук не става въпрос за готовността й да го направи, а за това какво можем да искаме да понесе една душа.

Студентите по Лечителство също говореха за душата в състояние на хибернация. Фордс чуваше ясно шушукането им. Със засилването на вълнението им думите ставаха по-отчетливи.

— Живяла е на шест планети.

— Чух, че били седем…

— Аз пък чух, че никога не е живяла два пъти в едно и също приемно тяло.

— Това възможно ли е?

— Може да се каже, че е била почти всичко. Цвете, Мечка, Паяк…

— Виждащо Водорасло, Прилеп…

— Дори Дракон!

— Не го вярвам — не може да е живяла на седем планети.

— Най-малко на седем. Започнала е на Произход.

     

 

2011 - 2018