Джон Гришам
Теодор Буун. Момчето адвокат
(книга четвърта от поредицата "Теодор Буун")
1.
Противниковият отбор беше от «Сентръл», другото училище в града, големия съперник на прогимназията в Стратънбърг. На всяка игра, мач или състезание срещу «Сентръл» напрежението беше по-силно, зрителите — по-многобройни и изобщо всичко изглеждаше по-значимо. Това важеше дори за дебатите. Един месец по-рано отборът за дебати на осмокласниците от прогимназията в Стратънбърг беше спечелил в «Сентръл» пред препълнена зала и когато съдиите оповестиха решението си, зрителите не бяха щастливи. Разнесоха се възгласи на недоволство, но те бързо стихнаха. От всички се очакваше възпитано поведение и спортсменство, независимо кой печелеше.
Капитан на отбора на прогимназията беше Теодор Буун, който беше и откриващ, закриващ и консултант в напрегнати моменти. Тео и съотборниците му никога не бяха губили, но не бяха съвсем недостижими. Два месеца по-рано се бяха изравнили по точки с отбора на момичетата от тяхното училище след ожесточени дебати относно повишаването на възрастта за получаване на шофьорска книжка от шестнайсет на осемнайсет години.
В момента обаче Тео не мислеше за стари дебати. Намираше се на сцената, седнал зад сгъваема масичка. От едната му страна беше Арън, от другата — Джоуи, и тримата изтупани със сака и вратовръзки, и тримата вперили поглед към отсрещния край на сцената, където беше отборът на «Сентръл». Господин Маунт, съветник на Тео, приятел и треньор в дебатите, говореше по микрофона:
— А сега, заключително изявление за прогимназията на Стратънбърг ще направи Теодор Буун.
Тео погледна към публиката. Баща му седеше на първия ред. Майка му, известна адвокатка по бракоразводни дела, беше заета в съда и съжаляваше, че ще пропусне да види единственото си дете в действие. Зад господин Буун имаше цял ред момичета, сред които Ейприл Финмор, една от най-близките приятелки на Тео, а също и Хали Кършо, най-популярното момиче от всички осми класове. Зад момичетата бяха седнали групичка техни учители: мадам Моник от Камерун, която преподаваше испански и беше втората любимка на Тео — след господин Маунт, разбира се, — а също и госпожа Гарман, която преподаваше геометрия, и госпожа Евърли, учителката по английски. Присъстваше дори директорката, госпожа Гладуел. Като цяло хубава публика за дебати. Ако беше баскетболна или футболна среща, щеше да има два пъти повече зрители, но пък онези отбори се състояха от повече от трима играчи, а и, честно казано, мачовете бяха по-вълнуващо зрелище.
Тео се постара да не се замисля над тези неща, но не му беше лесно. Боледуваше от астма и не можеше да участва в спортните състезания, затова дебатите бяха шансът му да се изявява пред публика. Радваше го фактът, че повечето му съученици се ужасяваха да говорят пред много хора, а на него това предизвикателство му допадаше. Джъстин можеше да дриблира с баскетболна топка между краката си и по цял ден да вкарва кошове от наказателната линия, но вдигнеха ли го в час, се стесняваше като четиригодишно хлапе. Брайън беше най-бързият тринайсетгодишен плувец в училището и ходеше наперено като велик спортист, но изправеха ли го пред хора, се панираше.
Не и Тео обаче. Той рядко седеше по скамейките да насърчава другите деца, по-често се навърташе в съдебните зали и наблюдаваше как адвокатите водят битки пред журито и съдиите. Някой ден щеше да стане прочут адвокат и макар да беше само тринайсетгодишен, вече беше усвоил безценния урок, че говоренето пред публика е важно за успеха. Не беше лесно. Всъщност, докато приближаваше подиума или стоеше на него, Тео се държеше делово, но стомахът му ставаше на топка и сърцето му биеше лудо. Беше чел истории за велики спортисти и за техните ритуали преди състезание, как мнозина от тях били толкова напрегнати и раздразнителни, че дори повръщали. На Тео не му се гадеше, но изпитваше някакъв страх и смущение. Един адвокат, ветеран в съдебната зала, веднъж му каза: «Ако не си напрегнат, синко, значи нещо не е наред».
Тео определено беше напрегнат, но от опит знаеше, че това е само временно. Започнеше ли играта трепетът изчезваше. Докосна микрофона, погледна към модератора и каза:
— Благодаря ви, господин Маунт. — Обърна се към отбора на «Сентръл», прокашля се, напомни си за пореден път да говори ясно и бавно и започна: — И така, господин Бледсоу изтъкна някои основателни съображения, особено с твърдението, че който нарушава закона, не бива да се възползва от него. А също, че много американски ученици, които са родени тук и чиито родителите са родени тук, не могат да си позволят да учат в колеж. Тези аргументи няма как да бъдат пренебрегнати.