Выбрать главу

— Охо!… Мистър Андреев…

Мисиз Хобсън вече се бе изправила?

— С овесена каша ли ще започнете или…?

Мистър Андреев улови ръката на домакинята като скъпоценно украшение и я поднесе към устните си:

— Нищо не искам, мисиз Хобсън, само ви моля да не ставате! Аз сам ще поръчам на Мери.

Мистър Андреев не претендираше за никакво роднинство, близко или далечно, с царя на цяла Русия, никога не бе искал да му готвят борш и ако се случеше да си подсвирква някаква мелодийка, тя не беше „Черни очи“, а нещо по-просто: „Lazy bones“21. Въпреки това беше славянин до мозъка на костите.

Той влезе във вестибюла, плесна с ръце, каза две думички на Мери, галейки я по брадичката, и като се върна, седна от дясната страна на домакинята. Всичко това извърши с танцуваща елегантност, която очарова женската половина.

— Нали днес — тъкмо питаше мисиз Крабтрий — пристига новият пансионер?

Мисиз Хобсън потвърди:

— Очаквам го всеки момент.

— Вие ми казахте, че бил французин, нали? Аз обожавам французите!

Доктор Хайд наруши мълчанието си:

— Съмнявам се дали ще обожавате този! Както изглежда, той минава петдесетте и възнамерява да прави проучвания в Британския музей, това не е чак толкова вълнуващо.

Мисиз Крабтрий се размърда на стола си:

— Не мога да разбера какво искате да кажете, доктор Хайд! Не забравяйте, че говорите на една почтена жена!

Уви! Майор Феърчайлд не можеше да изтърпи това.

— Познавал съм много почтени жени! — заяви той, оставяйки рязко чашата си. — Никоя не е прекарвала един час в банята!

Мисиз Крабтрий, която отначало се задъха, бързо възвърна хладнокръвието си.

— Щом това ви е известно — отвърна тя лукаво, — значи сигурно сте ги дебнели скришом… както дебнахте и мен тази сутрин?

— Дебнал! — избухна старият офицер. — Още малко и ще излезе, че съм гледал през ключалката!

— Откровено казано, не бих се заклела, че сте си спестили това!

Майорът отблъсна стола си и само бог знае какво щеше да стане, ако мистър Андреев не бе се проявил като дипломат:

— Горя от желание да ви задам един въпрос, майор Феърчайлд! Онзи ден вие ни казвахте, че когато сте били на гарнизон в Нагпур…

Всички въздъхнаха облекчено и известно време като акомпанимент към мощния глас на майора се чуваше само тракане на вилици и на чаши по чинийките.

Третата пансионерка на мисиз Хобсън — мис Холанд — се възползва от това, за да заеме тихомълком мястото си в края на масата. Тя беше стара мома, която се утешаваше за злочестия си живот, като пишеше приказки за детски вестничета и прибираше загубени котки, които я напускаха до една с еднаква неблагодарност.

— Може би сега ще науча кой е ставал посред нощ и е прекарал час и половина в малкия салон да пуши цигари? — обади се мисиз Хобсън, когато майорът, измъчван от глада, реши да прекъсне своя разказ, който гъмжеше от бенгалски тигри и отровни змии.

Строгият ѝ поглед обхождаше масата. Всички бяха тук с изключение на мис Поутър, вече разпитана, и на професор Лала-Пур, който рядко ставаше преди десет часа.

Усмихнатият мистър Колинс се престраши:

— Призна… признавам се за виновен! Аз… Смятах, че няма да събудя ни… никого!

— Значи вие сте били? — констатира студено мисиз Хобсън. — Можете да бъдете горд, че ме уплашихте! Мислех да сляза, но… — Тя се изчерви. — …бях по нощен тоалет и всеки момент очаквах да ви видя да се качвате. Какво ви беше прихванало?

— Задухът не м-ми… д-даваше да м-м… мигна. Тогава…

— Но аз ви казах лек за това! Достатъчно е, преди да си легнете, да сложите на корема си студена кърпа и да спите по корем.

— От сп… спането по к-корем сънувам ко… кошмари!

Ала мисиз Хобсън държеше да има последната дума:

— Защото преяждате!

— Тук сте несправедлива! — намеси се мистър Андреев. — Гответе ни по-лошо, мисиз Хобсън, и ще ядем по-малко!

След като той изрече това, на входната врата се позвъни.

— А, ето го мистър Джекил! — каза доктор Хайд, изпреварвайки по този начин някоя невинна шега по адрес на пансиона „Виктория“22.

вернуться

21

Мързелан, лентяй (ангд.). — Б.пр.

вернуться

22

В повестта на Р. Л. Стивънсън „Странната история на доктор Джекил и мистър Хайд“ главният герой, лекарят Джекил, изнамира екстракт, с помощта на който от време на време се превръща в друга личност — мистър Хайд, лош и жесток човек. — Б.пр.