Зелени години

онлайн

Светлана Янишевская

Страж королевства (СИ)

Отличная книга! Благодарю автора и сайт.

Olvia44

Замуж с осложнениями

Мило простенько необременительно. На 4 с натяжечкой

онлайн

Светлана Янишевская

Відбір

Чудова книга, читаю вже другий раз! Не відірватися!

Деметра Санкер

Кот Василий

Книга больше подходит для раздела Эротика. История не понравилась, как и персонажи. Роман на любителя.

LaraI63

Стандартная история для этого жанра, сплошные штампы. Главные герои, как обычно - брутальные мужчины с кавказскими именами и внешностью, героини - нежные фиалки с робкими попытками проявить характер. В

LaraI63

Буканьер

В наше время очень редко встречаются грамотные авторы, вдобавок пишущие хорошим литературным языком. Книга зацепила с первой страницы, жаль, что пока серия не дописана - люблю читать полные циклы.

Современная русская и зарубежная проза

Автор: Кронин Арчибалд Джозеф

Язык: болгарский

Переводчик: Живка Рудинска

Добавил: Admin 17 Авг 13

Проверил: Admin 17 Авг 13

Формат: FB2 (1521 Kb) RTF (1682 Kb) TXT (1451 Kb) HTML (1512 Kb) EPUB (1664 Kb) MOBI (4129 Kb) JAR (322 Kb) JAD (0 Kb)

Currently 0/5

Рейтинг: 0/5 (Всего голосов: 0)

Аннотация

Хванал здраво мамината ръка, аз напуснах мрачните сводове на гарата и навлязох в светлите улици на непознатия град. Склоних да се доверя на тази мама, която до днес не бях виждал и нейното уморено, угрижено лице с посърнали очи никак не приличаше на лицето на моята майка. И въпреки че ми купи от автомата шоколадов сладолед на клечка, не успя да ми внуши обич. По време на бавното ни пътуване от Уинтън, седнала в третокласното купе срещу мен в износена сива рокля, забодена с голяма брошка от светлочервен кварц, с тънка яка и провиснала над ушите широкопола шапка, тя се взираше през прозореца, наклонила глава встрани, а устните й мърдаха, сякаш разговаряше сама със себе си, безмълвно, но оживено, и от време на време докосваше края на окото си с кърпичката, като да прогони някоя муха.
Сега, когато слязохме от влака, тя се опита да оправи настроението си. Усмихна се и стисна ръката ми.
— Ти си истински мъж, ето, не плачеш. Как мислиш, ще можеш ли да вървиш пеш до в къщи? Не е много далече.
Със силното желание да и угодя, аз отговорих, че ще мога. И така, ние не взехме единствения файтон пред гарата, а се спуснахме пеша по Хай стрийт. Мама се опитваше да привлече вниманието ми към забележителностите на града, покрай които минавахме.