Аннотация

При изучаването на историята се използват различни подходи, системи и методи. Обикновено у нас най-често се възприема историята да се дели на обща и българска. Чрез общата история се изучава културно-историческото развитие на целия познат свят. Историята на стария свят (наричана и стара история) е основна научна дисциплина при изучаването на т.нар. обща история. Предмет на историята на стария свят е изучаването на най-рано обособилите се по време общества и държави и техните културни постижения.
Хронологическите граници на историята на стария свят са изключително широки. Тяхното начало до голяма степен е условно и се свързва твърде тясно в едно или друго време с късните праисторически епохи. Началото на изучаването на отделните народи, общества, държави и култури е различно и е разположено във времето между IV и I хил. пр. н.е., а в някои случаи и по-късно. За крайна граница на историята на стария свят обикновено се приема падането на Западната римска империя през 476 г., след което започнал друг съществен период в историята на света, който е обект на изучаване чрез други научни дисциплини. В отделни случаи някои университетски преподаватели се отклоняват от общоприетите научни принципи и въвеждат свои правила, като включват последните столетия на римската империя в Средновековната обща история и в историята на Византия.
Историята на стария свят се проучва чрез различни източници, наричани обикновено извори. Най-съществено значение имат писмените извори, които са изключително многообразни по характер и съдържание. Те са дело на отделните народи в едно или друго време и са написани на различни езици с различни писмености. Голяма част от древните писмености са разчетени, което е допринесло и за изучаването на древните езици. Понастоящем има все още и някои неразчетени писмени системи и непроучени достатъчно езици - например линейното писмо "А". Важно значение имат и археологическите проучвания.