16. Е, ако не друго, книгите са много яко нещо и с тях ще срещна само готини хора. Има го и това, вярно е, но се подгответе и за обратната страна, която всеки медал притежава. Покрай всичките представяния, панаири, продажби, срещи и автографи съм се натъквал лично на какви ли не екземпляри – за едни природата майка, за друга мащеха, май диърс. Има кисели дъртаци, които са недоволни от жанра в който пишеш, недоволни са че пишеш разкази, а не романи, недоволни са че въобще пишеш, недоволни са че едва ли не съществуваш, мърморят „каквибоклуцисеиздаватвднешновреме“ и прочее оценки, които въобще не са верни за вас. Ще се срещнете с най-разнообразни луди, всеки със своите ментални разстройства и ще се чудите как да реагирате на тях. Пълно е, ще се изненадате колко са много и колко хора не могат да се справят със сложнотиите на този свят и бягат в книгите, където има други, по-добри светове. Естествено, има и готини, яки хора, които ще ви напълнят душата – ако сте пък мъж, ще има не едно и две красиви момичета, които си падат по писателите, така че като нищо ще ви излезе късмета ;) Бъдете подготвени буквално за всичко. Няма да забравя никога две случки на коледния панаир 2012-а, където при мен дойде барнат пич с костюм и вратовръзка на около 23, с дар-слово по-добро от моето и чудесна визия, който след кратък разговор ми довери истинската си цел – муфтеше ме 2,50 лв. Отказах му и той отиде да муфти други хора наоколо и успя да събере въпросната сума. Пролетта като отидох през обедната почивка да си взема пица от Патриарха и Витошка (офиса където работя е близо до НДК) го видях с коренно различни дрехи, разбирай дрипи седнал на пейка до пиците, а срещу него имаше магазинче, където предлагаха двулитрова Загорка за 2,50 и една такава се намираше в краката му. Другото събитие бе, че откриването на коледния панаир тогава съвпадна с някакъв безплатен концерт на Пайнер в зала 1 и цялото НДК се напълни с мургави почитатели на попфолка и настана ад, няколко дори се сбиха недалеч от мен, потрошиха стъкла и събориха щанд с книги, които после охранителите бяха принудени да редят наново. Тъй че, ще ви бъде интересно.
17. Бранко, аз съм еди-кой си, Бранко, ето един мой разказ, Бранко, може ли малко градивна критика, да видя къде имам грешки, аз ценя мнението ти, че да стана по-добър писател… По принцип не ме бърка, деца, но разберете веднъж завинаги две неща. Вие пишете първо и преди всичко за себе си и най-напред вие трябва да си харесате това, което творите. Чуждото мнение няма абсолютно никакво значение, независимо какво мисля аз, друг писател или филанкишията. Колкото и калпаво да пишете, все ще се намери кой да ви хареса писанията, колкото и хубаво да пишете, все ще се намери кой да ги оплюе. Така че пишете на воля, пишете много, но давайте за мнение и оценка разказите си само на най-близки хора – роднини, половинки, най-добри приятели и гледайте малко повече откъм веселата страна на нещата. И второ – животното, наречено градивна критика присъства в черната книга, сиреч е отмрял вид. Просто не съществува. Щом вие сте доволни от писанията си, щом са доволни най-близките ви, щом е доволен издателя и редактора ви, щом се намира и по някой доволен читател, на вас не ви трябва чуждото мнение. А и на мен малко ми е дотегнало да бъда летец-изпитател. Когато тръгвах като автор с първия си сборник дадох за мнение няколко разказа тук-там – на един му харесаха, на друг не, това оправи така, онова иначе… И спрях. Колкото хора, толкова и мнения. Това е първа книга, ясно е, че няма как да бъде суперска, колкото да се стараете и вие, и разни други около вас – ясно е, че и най-вероятно ще се овътрите ако я самофинансирате, трудно се избива дебют. Поемете дъх и се подгответе да посрещнете ударите мъжката. А те няма да закъснеят – книгата ви струва същите пари като книгите на вече доказани автори и читателите ще са недоволни, че не сте на тяхното ниво и няма да приемат оправдания. Освен това – повярвайте ми, имам предостатъчно други неща за четене, благодаря.
18. Ооо, аз пари за книги не давам, книги дърпам само откъдето докопам безплатни, понеже (попълнете сами), освен това мои неща съм публикувал из нета на Х места, защото (отново попълнете). Вижте, не искам да ви давам тон как, какво и по какъв начин да четете, това си е ваша работа. Но публикувате ли всичките си неща свободно по сайтове и др, никой издател няма да се навие да ги издаде. Издателите също ползват интернет и гугъл, а и след като всичко ваше е достъпно онлайн те не виждат причина да харчат пари за книгата ви. Освен това, много от тях са изпалени от нелегално разпространяващи се техни заглавия в нета. Прокламирате ли публично постоянно, че подкрепяте това, споделяте ли линкове с подобни неща – няма да я стане на вашата. За съжаление, в този бранш има някои правила, писани и неписани, които издателите си ги спазват и ще трябва вие да се нагодите към тях, правилата няма да се променят заради вас. И още – нека предположим, че щастливото събитие е вече факт – ВАШАТА КНИГА Е ИЗДАДЕНА НА ХАРТИЯ И СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА ПО КНИЖАРНИЦИТЕ. Ако вие през последните няколко години не сте прежалили 10–15 лв, за да се озове книгата на млад, неизвестен български писател в библиотеката ви защо смятате, че някой ще направи същото за вас?