— Имаме много въпроси, но най-важният е дали са набелязали нова жертва.
— Да — каза Харпа.
— Знаеш ли кой е?
— Питах Бьорн, но не ми каза.
— Инголфур Арнарсон? Споменавал ли е това име?
— Първият заселник? Не. Каза, че имат още един съучастник — убиецът, но не знам кой е.
— Нищо ли не ти хрумва? Помисли!
— Не. Опитах се да разбера, но Бьорн не го издаде.
— А каза ли кога ще е покушението?
— Да… общо взето… — Харпа се намръщи в опит да си спомни думите на Бьорн. — Каза: „Може би следобед. По-вероятно довечера. А до утре сутрин — със сигурност“. Нещо такова. Ходеше до прохода да провери дали е получил съобщение от убиеца. В хижата няма обхват, затова. Намери ли го? Арестуван ли е?
Магнъс се сети, че Харпа не знае какво е станало с приятеля й. Трябваше да разбере. Нищо не пречеше и той да й каже.
— Намерих го, да. Исак го е намушкал с нож.
— Боже мой! — Харпа закри устата си с ръце. — Как е той?
— Беше доста зле, когато го оставих на брега и тръгнах след теб. Намушкан е в гърдите.
— Оставил си го!?
— Да. С един полицай, който щеше да повика линейка.
— Знаеш ли как е Бьорн?
Магнъс повдигна въпросително вежда към един от униформените, който говореше по радиостанцията.
— Сега ще питам — каза полицаят.
Полицаят се свърза с Пал. Магнъс щеше да помоли Харпа да се дръпне, но нямаше смисъл. Тя искаше да разбере.
— При теб ли е Бьорн Хелгасон? — попита полицаят.
— Да — чу се гласът на Пал по станцията. Магнъс разбра по тона му какво ще последва. — Умрял е на място.
Харпа ахна. Магнъс взе предавателя от полицая.
— Пал, Магнус съм. Успя ли да го разпиташ?
— Не. Загуби съзнание почти веднага.
— Мамка му! — Магнъс вече мислеше за следващата жертва. Инголфур Арнарсон, който и да беше той, скоро щеше да умре, освен ако не направят нещо. На Магнъс му хрумна една идея. — Пал?
— Да?
— Намери телефона на Бьорн. Провери на кого се е обаждал последно.
— Прието!
Магнъс се изправи и зачака отговор от Пал. Лицето на Харпа бе бледо, но очите й бяха сухи.
— Съжалявам! — каза й Магнъс.
— Засега съм добре — отвърна тя. — Сигурно скоро ще ме удари. В хижата си дадох сметка за злините на Бьорн. Той беше убиец. Сам се докара дотам.
Радиостанцията пропука в ръката му.
— Магнус?
— Да?
— Проверих последния избран номер. Намерих едно име.
— И то е?
— Ейнар.
Зад гърба на Магнъс, Харпа извика:
— Не! Не, не, не, не! — В гласа й имаше болка и отчаяние. — Не го слушай, Магнус! Той се е объркал!
Но Магнъс знаеше, че Пал не е сгрешил. Предполагаше, че и Харпа го знае.
ГЛАВА 40
Арни се връщаше към Рейкявик от Хафнарфиордур, където говори с родителите на Исак. Те също нямаха представа къде е синът им. Майка му бе усетила, че нещо не е наред, но Исак не бе обелил и дума за това.
Арни почти бе стигнал до полицейското управление на Хверфисгата, когато телефонът му иззвъня. Балдур.
— Арни, веднага тръгвай към Селтярнарнес. Знаем кой е убиецът. Бащата на Харпа — Ейнар.
— Разбрано!
— Не го арестувай, докато не дойде подкрепление.
— В какво е обвинен?
— В убийството на Оскар Гунарсон. С това ще започнем, после ще видим.
Време беше за буркана. Арни доста се забави, докато го закрепи на покрива на шкодата, но после тръгна и натисна газта докрай, докато минаваше, стиснал зъби, през тежкия трафик на Рейкявик. Изви рязко, за да избегне един моторист, когото не видя в насрещното. Погледна в огледалото — човекът не беше паднал.
Намали, когато стигна до отбивката за Бакавьор и добре че го направи, защото в същия момент забеляза как Ейнар слиза от колата си и влиза в къщата.
Арни паркира, а иззад завоя долетяха две патрулки, слава богу с изключени сирени. Арни им махна да спрат.
— Заподозреният влезе в къщата! Бързо!
— Момент — единият полицай говореше по радиостанцията. — Казаха да изчакаме подкрепления. Може да е въоръжен. Ще изпратят бригада „Викинг“.
Арни седна да чака в колата си на петдесетина метра от къщата на Ейнар. Наблюдаваше предната врата: няма как Ейнар да излезе, без Арни да го забележи. Патрулките се изтеглиха да дебнат задния вход.
Всички чакаха пристигането на бригада „Викинг“, отрядът на Рейкявик за спешно реагиране, включващ доброволци от полицията в столицата. Арни беше разочарован, че няма сам да извърши ареста, но поне щеше да види командосите в действие.
Телефонът му иззвъня. Беше Балдур.
— Арни, трябваш ми в участъка.