Выбрать главу

Магнъс се сети, че бившият исландски премиер живее в къща на брега на Тьорнин — езерото, пълно с птици, в центъра на Рейкявик. Ако Арни пътува от Селтярнарнес към полицейската централа, сигурно в момента е точно там.

Магнъс му се обади.

— Арни, къде те хващам?

— Точно при университета.

Той беше на няколкостотин метра от езерото.

— Добре. Слушай ме внимателно…

— Кажи.

— Знаеш ли къде живее Олафур Томасон?

— Да.

— Добре. Мисля, че той е следващата жертва. Вероятно е заложена бомба. Искам да отидеш у тях и да изкараш него и семейството му от къщата. Не му давай да пипа никакви пакети и кутии, и най-вече да не пали колата. Разбра ли?

— Магнъс, сигурен ли си? Той е важна клечка все пак.

— Затова и искат да го очистят.

— Отивам! — каза Арни.

Добро момче, помисли си Магнъс. Олафур имаше слава на сприхав човек, особено след като го изритаха от поста му, и нямаше да се зарадва, ако някакъв кльощав детектив започне да се разпорежда в дома му.

Какво да се прави?

* * *

Арни включи пак буркана, даде газ, прехвърча през кръговото пред университета и след по-малко от минута се носеше по пътя край езерото Тьорнин. Къщите по брега бяха едни от най-скъпите имоти в Рейкявик, а домът на Олафур се намираше в северния край, близо до кметството.

Докато приближаваше къщата, Арни видя познатата му висока, слаба фигура на бившия премиер. Стоеше до вратата на мерцедеса си и тръгна да се качва.

Арни наду клаксона, но това едва ли щеше да попречи на Олафур да завърти ключа.

Мерцедесът бе паркиран на алеята пред къщата, с муцуна към пътя и езерото. Арни трябва да направи нещо в следващите две или три секунди, за да убеди Олафур да не завърта ключа, а да излезе от колата.

По алеята край езерото вървеше една жена и буташе бебешка количка. Без да отпуска клаксона, Арни засили шкодата право към нея. Видя как устата й се изкриви в писък. В последния момент извъртя волана и се заби в близкото дърво. Въздушната възглавница го блъсна в лицето.

Арни чу писъците на майката и тропот от тичащи крака.

Отвори вратата, освободи се от въздушната възглавница и излезе от колата.

— Къде си се засилил така, по дяволите!?

Арни се обърна и видя разгневеното лице на бившия исландски премиер.

Усмихна се.

ГЛАВА 41

Под колата на Олафур имаше бомба. Арни сам я видя, лазейки под шасито. Не му беше работа, но трябваше някак да затвори устата на бившия премиер. Извикаха отряд сапьори от граничната полиция. Но те бяха свикнали да работят предимно с мини от Втората световна война. Отне им известно време, докато намерят двама специалисти по обезвреждане на коли-бомби. Единият бе на почивка, а другият — в едно от джакузитата на градската баня.

В крайна сметка експертите заложиха на сигурно и предизвикаха контролиран взрив, който направи на нищо градината на бившия премиер и изплаши до смърт дъщеричката на съседите.

Бригада „Викинг“, когато най-сетне се появи, нахлу в дома на Ейнар и го арестува, докато гледаше голф по телевизията. След обиск, в гаража му бяха открити пособия за правене на бомби.

В полицейския участък в Стикисхолмур Магнъс се готвеше да тръгне обратно към Рейкявик. Преди да потегли, занесе едно кафе в стаята за разпити, където чакаше Харпа. Планът бе да я закарат до Рейкявик, където тя да бъде подложена на официален разпит в полицейското управление. Щяха да я ескортират униформени полицаи.

— Благодаря — каза тя, поемайки чашата с кафе.

— А аз ти благодаря, че се нахвърли на Исак. Исках да те питам: ти как се озова долу толкова бързо?

— Скочих. Като теб — тя се усмихна. — Само че не се пребих толкова. Как е Исак? Ще оцелее ли?

— В момента е в интензивното. Поддържат го в изкуствена кома и му вливат лекарства против мозъчно възпаление. Не е сигурно, но май ще се възстанови напълно… За съжаление.

— Аз пък се радвам, Магнус. Не искам още едно убийство да ми тежи на съвестта.

Магнъс имаше какво да каже по този въпрос, но си замълча. Отпи от кафето.

— Сега какво ще стане? — попита Харпа. — Ще ме затворят ли?

— Най-вероятно — отговори Магнъс. — Но може и да се отървеш, ако имаш добър адвокат. Това все пак е Исландия, не Тексас.

— Не знам дали ще издържа.

— Ти много препати — каза Магнъс. — Наистина много. Повечето хора отдавна биха се пречупили.

Харпа се усмихна тъжно.

— На една крачка съм.

— Сигурно, но мисли за Маркус. Само за него мисли. Стискай зъби заради него.

— Да — кимна Харпа. — Добре.

Магнъс пресуши чашата си.