— Ами вие какво така на тъмно… — подзе Петя и млъкна, щом видя силуета, в който не разпозна отведнъж Антон.
— Запали лампата, ако обичаш — помоли Настя, — че ме мързи да ставам.
Копчето щракна, мека жълтеникава светлина заля терасата.
— Представяте ли си какво се оказа! — възбудено заговори Петручо.
— Не, ти лошо започна — прекъсна го Саня. — Започни от самото начало, та да се види целият мащаб на нашия подвиг.
— О, я стига! — сопна се Петя. — С една дума, там има купчини фалшифицирани айпита, като че заек е описвал примки, но ние пак успяхме да открием: всичкото това инфо е идвало от един и същи човек на име Филип Орехов. Той…
— Ама чакай — пак прекъсна приятеля си Саня. — Пропусна най-важното. С една дума, Настя, проверихме всичко, което са писали явно и в блогове постоянните посетители на тези клубове, където уж ходел Власов. Е, никой никога не е виждал там Власов и не го познават. Нито едно споменаване. Всички компромати срещу Власов излизат от различни имена и различни адреси, но творчеството е на един човек — Филип Орехов. Страхотно, а?
— Страхотно — поклати глава Настя. — И кой е този светъл ум?
Саня и Петя млъкнаха и извърнаха глави към Дзюба, който скромно стоеше встрани. Стана ясно, че в някакъв момент момчетата все пак си бяха поделили работата, за да не се следват един друг по петите по едни и същи пътеки. Или пък мъдрият Чистяков ги бе посъветвал?
— Филип Орехов е единственият син на собственика на фирма „Файтър Трейд“ Вадим Константинович Орехов — стегнато докладва Роман. — Официално — мениджър в отдела по работа с ВИП клиенти, отговаря за доставките към веригата „Оксиджин“. Неофициално — нехранимайко, безделник и прахосник.
— Значи към „Оксиджин“ — замислено повтори Настя. — А в „Оксиджин“ работи нашият Владимир Власов. Тоест може да се познават. И дори със сигурност се познават, щом Орехов толкова активно го каля. Явно Власов с нещо много го е ядосал. Хайде, младежи, бързо по работните места, разбивайте каквото искате, но ми намерете какъв е конфликтът между Власов и Орехов. На първо място, естествено, намерете кореспонденция помежду им. Къде е Чистяков?
— Работи в кабинета — отговори Саньок. — Да го повикам ли?
— Не закачай учения човек — засмя се Настя. — Има си работа.
— А ние какво? — обиди се Петя. — Да не би да се забавляваме? Нали за работата…
— За работата, за работата — успокои го Настя. — Хайде вървете.
Племенникът й и неговият приятел се скриха в къщата, а Дзюба остана, приседна до Антон, погледна го въпросително:
— Ти откога си тук?
— Отдавна. Сигурно от час.
— А защо си дошъл? Случило ли се е нещо?
— Ами как да ти кажа — сви рамене Сташис. — Май разкрих убийството на Ефимова. Та си мисля сега как да не го дам. Това си е мое разкритие. А ще трябва да чакам още четири дни, ако не казвам на никого и никого не включвам.
— Стига, бе! — не повярва Ромка. — Наистина ли го разкри? Значи твърдо не е Власов?
— Практически да. Власов няма нищо общо. Имам двама заподозрени, трябва да приберем и двамата, защото който и да е убил Ефимова, другият пък е съучастник. Но единият от тях е тираджия и сега е на път, ще се върне чак във вторник, а другият изобщо не е ясно къде е, не е намерен по местоживеенето му. Сам няма да се справя, а не ми се ще да докладвам на ръководството, те ще направят всичко, а мен само ще ме потупат по рамото. Нали разбираш, много по-приятно им е да отчетат Ефимова в графата „битови мотиви“, отколкото да търсят поръчител сред крупните чиновници, които ще започнат да натискат отвсякъде и да им създават неприятности. На никого не му се ще да се заяжда с тях. Ето, гледай, веднага щом намерих фалшификации по делото за пожара, ми запушиха устата. Така че само да гъкна за своята версия, веднага ще ми я отнемат, пак добре, ако не ми откъснат ръцете от радост.
— Проблем… — разбиращо проточи Дзюба. — Може би аз мога да помогна? Неофициално, разбира се, защото нали не участвам във вашата група.
— Ще помислим — кимна Антон. — Може и да измислим нещо. Анастасия Павловна, някак си нищо не ми хрумва за Власов и Орехов. Вярно, не съм виждал Орехов, но от това, което разказа Ромка, излиза, че той не може да има никакви конфликти с Власов. Прекалено са различни, за да може между тях да има какъвто и да е контакт.
— Ще видим — въздъхна Настя. — Трудно ми е да съдя, не съм виждала нито единия, нито другия. Между другото, трябва да се поинтересуваме къде ще е тази нощ младият Орехов. Петък е, тъкмо време да кисне в някой клуб до сутринта. Рома, бъди така добър, качи се при момчетата, кажи им да обърнат внимание на това, ако вече са успели да намерят нещо.