Роберт Аркадиевич стана от креслото си и я покани с жест.
— Моля, преместете се тук, навсякъде имаме камери, всичко се вижда на моя компютър. Ако ми кажете името на интересуващото ви лице, незабавно ще дам команда да го намерят. Ще ви го покажат.
След минута всички разпореждания бяха направени и Настя, седнала зад бюрото на Роберт Аркадиевич, заразглежда изображенията от многобройните камери, като превключваше от зала в зала, от коридорите към фоайетата пред тоалетните, като дисциплинирано следеше по петите висок, много слаб сервитьор, когото й бе посочил управителят. Филип Орехов бе открит след десетина минути в залата, където на подиума оскъдно облечени момичета изпълняваха еротични танци. Филип седеше в компанията на двама млади мъже и четири момичета. Вероятно някой от лицата от мъжки пол не можеше да направи своя избор. Макар че можеше и четвъртият просто да е прескочил до някъде, например до тоалетната.
Тя извади от чантичката си телефона и се обади на Дзюба.
— В другата зала е — съобщи му тя, — където са еротичните танци. Отдалечената стена, третата маса, броено от левия ъгъл, трима мъже, четири момичета.
— Разбрах, ще го намеря — кратко отговори Роман.
Камерата в залата бе поставена така, че масата, на която приятно прекарваше времето си Филип Орехов, се виждаше съвсем отчетливо, но самият Филип седеше с гръб и лицето му можеше да се види само когато той се извръщаше в профил. Настя с интерес наблюдаваше развитието на събитията. Ето, Ромка влиза в залата с висока чаша в ръка, разсеяно оглежда посетителите, с интерес спира поглед върху полуголите момичета на подиума и планомерно се движи към Орехов. Но нещо го смути. Дзюба замря, извърна се, направи няколко крачки назад, застана зад една колона и се изгуби от обзора на камерата.
И почти веднага иззвъня телефонът на Каменская.
— Аз съм го виждал, когато ходих в „Оксиджин“ — бързо каза Роман. — И съм разговарял с него. Попитах го къде е отделът на Олга Виторт. Ако ме познае, планът отива на кино.
— Стой там, ще помисля — отговори тя.
С тежка въздишка напъха краката си в обувките и стана от диванчето, което се оказа учудващо удобно.
— Ще трябва да ви напусна за няколко минути, уважаеми Роберт Аркадиевич. Но ще се върна.
— Случило ли се е нещо?
— Малко усложнение. Сега ще оправя нещата и ние с вас ще продължим спокойно да си пием кафето. Ще стигна ли до залата, която ми трябва, от коридора? Или само от залата, през която ме преведоха?
— Разбира се, може от коридора. Надясно и до края, последната врата.
Тя излезе в тихия прохладен коридор, стигна до нужната врата, възстанови в паметта си картинката от видеокамерата: колоната, зад която е застанал Ромка, трябва да се намира отляво, на около пет метра, още по-нататък вляво е масата на Орехов. Между колоната и масата разстоянието е доста, трябва да се съкрати, особено като се имат предвид силната музика и глъчката. Отново се обади на Дзюба.
— Сега ще вляза през служебния вход. Огледай се, намери вратата и прецени разстоянието. В момента, когато спра при теб, ти трябва да си точно зад гърба на Орехов, колкото може по-близо до него, та да може да ни чува.
— Разбрах.
Тя отвори вратата и отново се озова сред шума и мрака, остро разкъсван от ярките лумвания на разноцветното осветление. Браво на Ромка, беше пресметнал и разстоянието, и темпото на „шефската крачка“: срещнаха се точно зад гърба на Орехов-младши.
— Защо се мотаеш тук? — с неприятен глас взе да му се кара Настя. — Пак се оглеждаш за мацката си? Къде ти наредих аз да седиш?
Не беше сигурна, че Дзюба правилно е схванал замисъла й, затова за всеки случай не го оставяше да продума, а реши сама да представи цялата измислица.
— Трябва да стоиш при резервния изход и да чакаш да изляза от кабинета на Роберт. Хайде, върви там и стой. Добре че проверих как изпълняваш указанията ми. Още една издънка и изпитателният ти срок приключва. Имам разговори още за около половин час. И през този половин час ти трябва да стоиш където съм ти казала. Безделник такъв!
Рязко се обърна и си тръгна. Всичко, което беше нужно, за да се застраховат, бе казано: ако Филип си спомни, че е виждал Ромка в „Оксиджин“, където той е търсел Олга Виторт, сега колегата й има всички възможности да се престори на безнадеждно влюбен поклонник, търсещ своята фея там, където тя може да се намира. Ако Филип се усъмни в нещо, Роман винаги може да изпее невероятната история за някаква друга работа и че с днешната си дейност се занимава съвсем отскоро — за това бе нужна фразата за изпитателния срок. За прекратяването на контакта в нужния момент тя обозначи срок от половин час, който при необходимост можеше да се съкрати или увеличи. А пък за запознаването — всъщност всичко останало, включително гадният характер на шефката, нейната грубост и простащина.