— Кой? — смая се Настя. — Аз? Откъде ти хрумна? Аз съм същата, каквато си бях.
— Нищо подобно. Първо, докато работеше, постоянно ти се спеше, сутрешното ставане с будилник беше смъртна мъка за тебе, нали си спомням. А сега скоро ще съмне, а на теб никак не ти се спи.
— И какво означава това?
— Че остаряваш, скъпа моя — разсмя се той. — Годинките, няма как. Започва се със старческото безсъние.
— Их, че си — разстроено отвърна Настя. — Развали ми настроението. И второ какво? Само че, ако е същата гадост, не смей да ми го казваш!
— Е, де, Асенка, каква ти гадост? Яж кашкавал, яж, в него има калций, той е нужен на застаряващите жени, да не ги хваща остеопороза — подразни я Чистяков. — А пък безсънието си е екстра работа! Представяш ли си колко допълнително време се освобождава за живота? И за работата, между другото. Страдащите от безсъние хора имат добри шансове да прочетат всички непрочетени навремето книги и да изгледат всички пропуснати филми. Но както ти справедливо забеляза, това беше само първото. А второто е, че ти престана да се вайкаш за всяка дреболия, нещо повече, сега не се тръшкаш дори по сериозни поводи. Постоянно си в добро настроение и непрекъснато се усмихваш. Не си ли забелязала?
Тя го погледна учудено.
— Сериозно ли? Какво, наистина ли постоянно се разхождам с глупава усмивка на лицето? Какъв кошмар!
— Не бе, не, изобщо не е глупава — побърза да я успокои Алексей. — Ти просто се усмихваш. Между другото, много красиво.
— Ако сега изтърсиш, че съм започнала и да готвя, направо те убивам — закани се Настя.
— О, не, не съм достатъчно храбър за такова нещо! Та аз разбирам, че подвизите ти в кухнята са просто изпълняване на роднински дълг и не ти доставят никакво удоволствие.
Тя допи последната глътка от чашата си и отново я доля с чай.
— А знаеш ли, Льоша, ти сигурно си прав — каза замислено. — Наистина престанах да се вълнувам и разстройвам на всяка крачка, както правех на младини. Изглежда, вече съм стигнала възрастта, когато човек започва по-ясно да разбира за какво има смисъл да се нервира и тревожи, и за какво няма.
— Е, добре, ще те зарадвам, съгласен съм да наричаме това не възраст, а състояние на ума. И естествено, съм прав просто защото съм ти мъж, което значи, че винаги съм прав.
— Ами тези промени… не ти ли харесват? — предпазливо попита Настя. — Започна ли нещо у мен да те дразни?
Алексей лапна шепа сухарчета и звучно захруска.
— Аска, аз те обичам вече толкова години, че да ти призная честно, ми е абсолютно все едно каква си.
— Свикнал си, значи?
— Аха. Корените ми са прераснали в теб. Така че можеш смело да се променяш в каквато искаш посока, това няма да повлияе на моето отношение към теб. Само не си хващай любовник, това вече няма да го понеса.
— Ето на — смешно сбърчи нос тя. — Вече се започна с условията и ограниченията.
— Е, ами ти какво искаш? — театрално разпери ръце Льоша. — Условията и ограниченията са задължителни елементи при всякакви преговори. Между другото, за условията и ограниченията: ти даваш ли си сметка, че това, в което въвлече момчетата, е незаконно? Ами ако ги заловят?
— Няма да ги заловят — безгрижно отговори Настя. — Та Саня е професионалист в това, беше хакер още преди да научи таблицата за умножение. А Петручо е още по-професионалист от него. Както е прието да казват те — вълшебник. И после, на кого е потрябвало да ги следи? Аз разбирам, ако бяха хакнали бази на Пентагона или някоя мощна банка, тогава, разбира се, щяха да ги издирват. А така… Голяма работа, разбиват профили от чатове. Никой няма и да забележи. А това, което прави Дзюба от моя лаптоп, е напълно законно, той нищо не хаква, търси само в открития достъп. Но пък как търси! Оцени го, Чистяков!
— Ето още една промяна у теб — забеляза той. — По-рано ти се стараеше да не нарушаваш закона, много се тревожеше на тая тема.
— Ами аз и сега се старая. — И Настя погледна мъжа си с най-честните и невинни очи, които успя да направи. — Ей богу, Льоша, старая се с всички сили. Но знаеш ли, моето буйно правосъзнание някак се е укротило през последните години. Когато постоянно виждаш, че законите не интересуват никого и никой дори не се сеща да ги спазва, неволно започваш да губиш уважението си към понятия като „законност“ и „ред“. Ето виж: невинен човек е в ареста, под стража. За да докажем, че той е невинен, трябва да намерим истинския престъпник. А за да го намерим и при това да успеем да убедим следователя, трябва да получим купчини информация. За целта са нужни и купчина бумаги, подписи, разрешения и съгласувания. А човекът лежи в ареста. И там въобще не му е хубаво.