Не се забави в офиса, когато свърши работният ден, трябваше да успее да стигне до гробищата, чиито врати се затваряха в седем часа вечерта. Олга видя отдалече познатата фигура на пълната жена с широкия шлифер и още повече забърза, макар че и без това почти тичаше.
— Здравейте! Отдавна ли сте тук? — каза в движение.
Жената се извърна, усмихна се тъжно и силно прегърна Олга.
— Здравей, мила. Добре че успя да дойдеш, преди да затворят, страхувах се, че ще се забавиш в някое задръстване. И аз пътувах дотук два часа и половина, проклех всичко на света.
Нисичката Олга притисна чело до рамото на жената. Колко странно е устроен животът! На този гроб още няма паметник, съвсем пресен е, само на няколко месеца, казаха й, че трябва да се чака година пръстта да слегне. Всичко се случи толкова скоро. Всичко беше още живо в паметта й. Във всеки случай според Олга трябваше да е живо. Струваше й се, че е невъзможно човек да прости това, което бе казал онзи, който лежеше тук. Че е невъзможно и да се забрави. Ала, изглежда, обаче беше и простила, и забравила.
Постояха така няколко минути, докато жената въздъхна дълбоко и отстрани Олга.
— Е, стига, мила, да отидем да навестим Женечка, защото всеки момент ще затворят.
Да отидем да навестим Женечка. Олга не можеше да си обясни защо тези два гроба се намират на разстояние един от друг, вместо да представляват едно цяло. Не е човешко това! Отдавна искаше да попита, но все не й се обръщаше езикът. Може би сега?
— Ала Владимировна, може ли да попитам нещо? — каза предпазливо. — Ако въпросът ми е нетактичен, просто не отговаряйте.
— Разбира се, Олечка, питай — разсеяно разреши Ала Владимировна Томашкевич, известна актриса, народна артистка на Русия, която, въпреки значителната си пълнота, ловко лавираше между гробовете. Можеха да минат и по алеята, но така беше по-напряко.
— Защо са погребани на различни места? Има ли някаква причина? Или просто така се е случило?
Ала Владимировна се усмихна тъжно. Спря се пред гроба, от снимката на паметника ги гледаше сериозно съсредоточено лице.
— Когато почина Женя, аз бях никоя. С големи усилия успях да купя място на тези гробища, но свободното местенце се оказа твърде малко за ковчега и ми го продадоха само при условие че ще извършим кремиране и ще погребем само урна с праха му. Дори за това ми взеха луди пари, дадох всичко, което имахме. Мисля, че направиха всичко това незаконно, но в онзи момент ми беше безразлично. А Георгий не искаше да го кремираме, много пъти ми беше казвал това. И аз не посмях да престъпя волята му. Сега съм народна артистка, половината страна ме познава и когато помолих да погребем Георгий до Женя, ми дадоха от „безстопанствените“ място максимално близо до Женя. Вярно, по-добре щеше да е да са един до друг, но не стана.
Още няколко минути постояха мълчаливо, без да откъсват очи от снимката на паметника.
— Но нали урната може да се препогребе, предполагам? — тихо попита Олга. — За да бъдат заедно. Може ли?
— Не знам — тихо призна Томашкевич. — Може би. Но аз дори не мога да си помисля за отваряне на гроба на Женечка и изваждане на урната. Не мога да понеса това.
Никой от служителите във веригата „Оксиджин“ не би могъл да си представи как сърцето на несъкрушимата Олга Виторт, на желязната Лара Крофт се разкъсва от пламенна любов и силна жал. И от непоносимото чувство за безсилие, защото тя не знаеше какво да направи и как да помогне. Точно Олга Виторт? Да не знае какво да направи? Такова нещо на никого не би могло да хрумне.
От плоската квадратна постройка се носеше омайно съблазнителна миризма. Все пак не току-така всички служители в районния следствен комитет толкова уважаваха тази пицария срещу сградата, в която работеха. Фьодор Улянцев си донесе храната в кабинета на Баглаев, защото беше зверски гладен, а Тимур Ахмедович му бе наредил да дойде в 21:00, за да направят равносметката.
Задържаният по подозрение в убийство Валерий Петрович Ламзин твърдо отстояваше първоначалните си показания: излязъл от къщи веднага след като си тръгнал Болтенков, смятал да купи алкохол от денонощното магазинче наблизо, но още на улицата се сетил, че алкохол вече не се продава след единайсет вечерта. Ала вместо да се прибере, решил въпреки проливния дъжд да се разходи с бърза крачка и дори да потича, за да успокои нервите си след скандала с Михаил Болтенков. Не видял на улицата самия Михаил, защото тръгнал към магазина, а не в посоката, в която очевидно поел неговият гостенин.
Бяха поискали от Ламзин да опише подробно маршрута, по който е тичал. Полицаите цял ден претърсваха дворове, контейнери за боклук и кошчета по целия описан маршрут за изхвърлен пистолет. Безрезултатно. Следователят Баглаев бе помолил криминалистите по-бързо да дадат заключението си за следите по ръцете на Ламзин, експертите се отзоваха, но и тук нищо не излезе: по ръцете на задържания не били открити никакви следи от стрелба с огнестрелно оръжие. Разбира се, това нищо не доказваше, тъй като кожените ръкавици, както е известно, прекрасно предпазват кожата на ръцете от частици барут и нагар. Ламзин може да е бил с ръкавици. И те трябваше да бъдат намерени. Но кой знае защо не ги намираха.