— Треньор по фигурно пързаляне ли? Той какво, да не тренира някого, който ще участва в олимпиадата?
Въпросът, зададен от Антон Сташис, увисна във въздуха без отговор. Сергей Кузмич Зарубин само сви рамене, а рижавият Роман Дзюба, който само преди два месеца бе прехвърлен в техния отдел от районната криминална полиция, незабавно грабна таблета: винаги първо се залавяше с търсене на информация в интернет.
— Михаил Валентинович Болтенков ли? — изрече след няколко секунди. — Не, нищо подобно. Във връзка с олимпиадата името му дори не се споменава никъде.
— Тогава защо включват и нас? — продължи да недоумява Антон. Подполковник Сергей Зарубин изхъмка и изразително посочи Антон с пръст.
— Липсва ти на тебе политическо мислене, млад си още! И самият убит Болтенков, и задържаният по подозрение в убийството му, някой си Ламзин, са треньори по фигурно пързаляне. Вярно, не от висшата лига. Но това пак е спорт, в който на предстоящата олимпиада ние имаме шансове за медали, така че в тази посока трябва да се хвърлят всички сили. А труп на треньор и треньор убиец означават скандал, който може да се отрази негативно на психологическата атмосфера и да попречи на ефективната подготовка на нашите бъдещи шампиони. С една дума, няма какво да обсъждаме. Има задача от Министерството, нашата работа е да изпълняваме. Те там горе сами решават всичко. Обзалагам се, че някой от Федерацията се е намесил и е започнал да тормози Министерството. Сега тук ще дойде оперативният работник от района и ще ни осведоми за подробностите. Засега мога да кажа само каквото знам: трупът на Болтенков е бил открит близо до дома на Ламзин. Болтенков и Ламзин са имали стари вражди, неотдавна конфликтът се е разгорял с нова сила, Болтенков е отишъл да се разправя с Ламзин, после си е тръгнал от дома му, след което е бил намерен застрелян. Ламзин е задържан, оръжието не е намерено, признание няма. Ето ви цялата картинка.
Роман Дзюба погледна Зарубин с ясните си очи на пълен отличник.
— И какво, вече има ли постановление за задържане?
— Това не знам — призна Зарубин, — или има, или ще има всеки момент. Ами теб това какво те засяга?
— Но аз не разбирам как може да се получи разрешение за тази мярка при такива слаби доказателства. Ами че те нямат нищо срещу Ламзин! От къде накъде изобщо са го задържали?
Зарубин вдигна очи към тавана и с целия си вид изобрази монолог, чиято същина се състоеше накратко в съжаление по повод наивността на младото поколение. Антон Сташис се разсмя:
— Хайде сега, Кузмич, обясни на Роман колко е лошо да бъдеш млад. Мен вече си ме просветил на тази тема, сега е негов ред.
Но в този момент звънна мобилният телефон на Зарубин и трябваше Антон да отговори на въпроса.
— Следователят може да има добра репутация пред съдията — търпеливо взе да обяснява той. — Например по-рано винаги всичко му е било обосновано, ясно, по същество. И съдията му има доверие, разчита на неговия професионализъм. Или като вариант съдията е личен близък приятел на тоя следовател, може да са учили заедно навремето или сега да се черпят с водка и мезе от време на време. И изобщо, Рома, решението за задържане под стража се взема без значение дали са налице доказателства за виновност.
— Абе знам това — прекъсна го Дзюба, — какво ме учиш, като че съм студент?
„Вярно си е — помисли си Антон, — как заобяснявах. Няма спор. Съдията не се интересува виновен ли е в действителност задържаният, или не е, той не оценява доказателствата за виновност, а изхожда от оценката на фактите, говорещи, че човекът може да се укрие или да попречи на следствието. Само един валиден задграничен паспорт е достатъчен, та съдията да издаде разрешението. А пък ако има и издадена виза за някъде, работата е решена.“