— Исках само да те изплаша до смърт и да те накарам два пъти да си помислиш, преди да се решиш отново да стъпиш тук.
— Но нещата не спряха дотам.
Петерсон разтърси глава:
— Не, за нещастие това бе само началото.
Габриел знаеше по-голямата част от останалото, защото го бе преживял. Скорострелният разказ на Петерсон му служеше само за потвърждение на фактите и за попълване на някои празноти.
Точно както Петерсон бе предполагал, Анна Ролф не бе съобщила за кражбата на бащината й колекция. Петерсон веднага я поставил под наблюдение. Работата била възложена на агенти, свързани със Съвета „Рютли“, и на офицери от Швейцарските секретни служби, лоялни към Петерсон. Петерсон е знаел, че Габриел е заминал за Португалия седмица след погребението на Ролф, за да се срещне с Анна Ролф, знаел е също, че двамата са пътували до Цюрих заедно и са посетили вилата на Ролф.
От този момент нататък Габриел бил поставен под наблюдение: Рим, Париж, Лондон, Лион. Съветът използвал услугите на професионален убиец. В Париж той убил Мюлер и унищожил галерията му. В Лион убил Емил Жакоби.
— А кои бяха мъжете, които ме чакаха през онази нощ във вилата на Ролф? — попита Габриел.
— Те работеха за Съвета. Наехме професионалист, който да свърши работата извън нашите граници. — Петерсон замълча. — Между другото ти уби и двамата. Беше много впечатляващо изпълнение. А след това загубихме следите ти за трийсет и шест часа.
Виена, помисли си Габриел. Срещата му с Лавон. Сблъсъкът с Анна заради миналото на баща й. Точно както Габриел бе предположил, Петерсон бе успял да открие следите им на следващия ден на Банхофщрасе. След като била открита и изоставената кола на Анна Ролф на немската граница, Съветът натиснал аварийния бутон. Габриел и Анна Ролф трябвало да бъдат издирени и убити от професионалист при първа възможност. Предвиждало се това да стане във Венеция…
Главата на Петерсон изведнъж се отпусна върху масата, тъй като бе спаднало въздействието на стимулантите. Той имаше нужда от сън — от естествен сън, не от онзи, който предизвикваха с помощта на спринцовка. На Габриел му оставаше да зададе само още един въпрос и трябваше да получи отговора, преди Петерсон да бъде изнесен и прикован с белезници към леглото. Когато въпросът бе зададен, Петерсон вече си бе направил възглавничка с ръце и главата му почиваше върху масата с лицето надолу.
— Картините — тихо повтори Габриел. — Къде са картините?
Петерсон успя да изрече само две думи, преди да потъне в небитието:
— Ото Геслер.
43.
Малес Веноста, Италия
Само Герхард Петерсон спа през тази нощ. Ели Лавон събуди своето момиче във Виена и в два часа след полунощ го накара да изтича до офиса му в Еврейския квартал, за да прерови прашните му архиви. Един час по-късно резултатите от търсенето излязоха с тракане от факс машината — толкова оскъдни, че можеха да се съберат на гърба на виенска пощенска картичка. Отдел „Проучвания“ в Тел Авив даде своя минимален и напълно безполезен принос, докато Одед се ровеше из съмнителните ъгълчета на интернет в търсене на кибер-клюки.
Ото Геслер беше призрак. Слух. Както се изрази Лавон, да откриеш истината за него бе като да уловиш дим в бутилка. Никой не знаеше на каква възраст е. Датата на раждането му бе неизвестна, както и месторождението му. Нямаше негови снимки. Той живееше навсякъде и никъде, нямаше родители, нито деца.
— Той може би никога няма да умре — каза Лавон, объркано триейки очите си. — Някой ден, когато му дойде времето, просто ще изчезне.
За бизнес делата на Ото Геслер се знаеше малко и се подозираше много. Смяташе се, че държи контролния пакет от акции в някои частни банки, тръстове и индустриални концерни. Кои точно частни банки, кои тръстове и кои индустриални концерни — никой не знаеше, защото Ото Геслер оперираше само чрез фирми паравани и корпоративни „марионетки“. Когато Ото Геслер сключеше сделка, не оставаха физически следи — нито следи от пръсти, нито отпечатъци от стъпки, нито ДНК, а документацията му бе запечатана по-здраво от саркофаг.
През годините името му бе изскачало на повърхността във връзка с някои случаи на пране на пари и търговски скандали. Носеха се слухове, че е монополизирал някои стокови пазари, че е продал оръжие и масло на диктатори в нарушение на международните санкции, че е превърнал доходи от продажби на наркотици в почтени холдинги за търговия с недвижима собственост. Но желязната ръка на закона никога не бе докоснала Ото Геслер. Благодарение на легион от адвокати, пръснати от Ню Йорк до Лондон и Цюрих, Ото Геслер не бе платил нито сантим за глоби и не бе прекарал нито ден в затвора.