— Да!
То удари по решетките няколко пъти с ръце, после несигурно ги пъхна в джобовете си.
— Видях я по телевизията.
Кориолан заведе Луси Грей до самата решетка.
— Запознай се с Луси Грей Беърд.
Публиката потъна в мълчание, изнервена от близостта ѝ до децата, но изпълнена с желание да чуе какво ще каже този странен трибут. Луси Грей приклекна на коляно на трийсетина сантиметра от решетката.
— Здравей. Аз съм Луси Грей. Ти как се казваш?
— Понтий — каза момчето, като погледна към майка си за успокоение. Тя изгледа враждебно Луси Грей, но момичето не ѝ обърна внимание.
— Приятно ми е да се запознаем, Понтий — каза тя.
Като всяко добре възпитано дете от Капитола, момчето протегна ръка, за да се здрависат. Луси Грей вдигна ръка, за да посрещне неговата, но се сдържа да я пъхне между решетките, което би изглеждало заплашително. Затова момчето протегна ръка в клетката, за да докоснат ръце. Тя стисна сърдечно ръчичката му.
— Толкова ми е приятно да се запознаем. Това сестричката ти ли е? — Луси Грей кимна към момиченцето до него. То я гледаше с широко отворени очи и смучеше пръста си.
— Това е Винъс — каза той. — Тя е само на четири.
— Е, според мен четири е много хубава възраст — каза Луси Грей. — Приятно ми е да се запознаем, Винъс.
— Хареса ми песента ти — прошепна Винъс.
— Наистина ли? — попита Луси Грей. — Колко мило. Е, продължавай да гледаш телевизия, миличка, и ще се помъча да ти изпея друга песен. Искаш ли?
Винъс кимна и после зарови лице в полите на майка си, като предизвика смях и няколко подвиквания от тълпата.
Луси Грей започна да пристъпва покрай оградата и по пътя си да разговаря с децата. Кориолан вървеше малко зад нея, за да ѝ остави място.
— Донесе ли си змията? — попита с надежда едно момиче, което стискаше разтапящ се ягодов сладолед на пръчка.
— Много исках да я донеса. Тази змия ми беше специален приятел — каза ѝ Луси Грей. — Ти имаш ли си домашен любимец?
— Имам рибка — отговори момичето. То се наведе към решетката. — Казва се Бъб. — Тя премести сладоледа в другата си ръка и протегна дясната през решетката към Луси Грей. — Може ли да пипна роклята ти?
Струйки червен сироп се стичаха от юмрука към лакътя ѝ, но Луси Грей само се засмя и поднесе крайчеца на роклята си. Момичето предпазливо прокара пръст по воланите.
— Красива е.
— И твоята е хубава. — Роклята на момиченцето беше от избеляло имприме, нищо особено, но Луси Грей продължи: — Роклите на точки винаги ми създават добро настроение — и лицето на момиченцето светна.
Кориолан усещаше, че публиката започва да харесва неговия трибут и престана да се държи на разстояние. Лесно е да манипулираш хората чрез децата им. Луси стигна много близо до една от камерите и придружаващия я репортер. Тя изглежда я усети, но когато се изправи и видя, че камерата е точно пред лицето ѝ, леко се сепна и после се засмя.
— О, здравейте. Давате ни по телевизията ли?
Репортерът от Капитола, млад мъж, жаден за хубава история, се наведе към нея.
— Със сигурност.
— А вие как се казвате? — попита тя.
— Аз съм Лепид Малмзи от Новините на Капитола — каза той и се усмихна. — И така, Луси, ти си трибутът от Окръг дванайсет?
— Аз съм Луси Грей и всъщност не съм от Дванайсет — каза тя. — Моето семейство е Ятото. Професионални музиканти. Просто един ден направихме погрешен завой и бяхме принудени да останем там.
— О-о. И така… от кой окръг си тогава? — попита Лепид.
— От никой окръг. Ние се местим от място на място според желанието си. — Луси Грей се улови, че казва нещо, което не трябва. — Е, поне преди правехме така. Докато миротворците не ни арестуваха преди няколко години.
— Но сега сте граждани на Окръг дванайсет? — продължи да настоява той.
— Както кажеш. — Луси Грей погледна назад към тълпата, сякаш се страхуваше да не я отегчи.
Репортерът усети, че тя му се изплъзва.
— Роклята ти предизвика голяма сензация в Капитола!
— Така ли? Е, ние, от Ятото, обичаме цветните неща, а аз — още повече от другите. Но роклята е от майка ми, затова е още по-специална за мен — каза тя.
— Тя в Окръг дванайсет ли е? — попита Лепид.
— Само костите ѝ, скъпи. Само белите ѝ перлени кости. — Луси Грей погледна репортера право в очите, който като че ли не можеше да формулира следващия си въпрос. Тя гледаше как се мъчи и после посочи към Кориолан. — И така, познаваш ли моя ментор? Казва, че името му е Кориолан Сноу. Той е момче от Капитола и ясно е, че ми се е паднала тортата със сметана, защото никой друг ментор не си направи труда да дойде и да ни поздрави.