Д-р Гол кимна.
— Да. Без публиката няма Игри на глада. — Тя се обърна към декана. — Виждаш ли, Каска, това момче е проявило инициатива. Той разбира колко е важно да поддържаме Игрите живи.
Деканът Хайботъм присви скептично очи към Кориолан.
— Дали? Или само разиграва това представление, за да получи по-висока оценка? Каква според теб е целта на Игрите на глада, Кориолане?
— Да накажем окръзите за бунта — отговори Кориолан, без да се замисли.
— Да, но наказанието може да бъде под хиляди форми — каза деканът. — Защо точно Игрите на глада?
Кориолан отвори уста и после се поколеба. Защо точно Игрите на глада? Защо да не хвърлят бомби, да спрат доставките на храна или да извършват екзекуции пред Сградите на справедливостта във всеки окръг?
Той изведнъж си припомни Луси Грей, коленичила зад решетките на клетката, как разговаря с децата и как враждебността на тълпата се топи. Тези неща бяха свързани по някакъв начин, който не можеше да предаде с думи.
— Защото… Заради децата. Защото те са важни за хората.
— Защо са важни? — настояваше деканът Хайботъм.
— Хората обичат деца — отговори Кориолан. Но още докато изричаше тези думи, се усъмни в тях. По време на войната върху него падаха бомби, гладуваше и понасяше какви ли не мъчения, и то не само от бунтовниците. Спомни си как някой измъкна зелка от ръцете му. Един миротворец го беше ударил, когато погрешка беше стигнал прекалено близо до резиденцията на президента. Спомни си за онзи път, когато беше припаднал и лежеше на улицата от свински грип, но никой, никой не беше спрял да му помогне. Разтърсван от студени тръпки, изгарящ от температура, пронизващи болки в крайниците. Макар и самата тя да беше болна, Тайгрис го беше намерила в онази вечер и някак го беше замъкнала вкъщи.
Той се поколеба.
— Понякога ги обичат — добави той, но думите прозвучаха неубедително. Ако се замислеше за това, любовта на хората към децата изглеждаше много крехко нещо. — Не знам защо — призна той.
Деканът Хайботъм погледна д-р Гол.
— Виждаш ли? Експериментът е неуспешен.
— Ще е така, ако никой не гледа! — рязко каза тя и се усмихна снизходително на Кориолан. — Той самият е още дете. Дай му време. Имам добро предчувствие за него. Е, аз отивам да видя мутовете си. — Тя потупа Кориолан по ръката, като мина покрай него. — Да не казваш на никого, но с влечугите се случва нещо прекрасно.
Кориолан се канеше да я последва, но го спря гласът на декана Хайботъм.
— Значи си планирал цялото представление. Това е чудно. Защото когато се изправи в клетката, си мислех, че искаш да побегнеш.
— Не бях предвидил, че влизането ще е толкова физическо. Мина известно време, докато разбера къде съм. Както ви казах, има да уча още много неща — отговори Кориолан.
— И едно от тях е да се научиш, че има някаква граница. Ще получиш мъмрене за безразсъдно поведение, от което би могъл да пострада някой ученик. А именно ти. Ще бъде вписано в досието ти — каза деканът.
Мъмрене? Какво означаваше това? Кориолан трябваше да препрочете ръководството за ученици, за да може да обжалва наказанието. Вниманието му пак беше привлечено от декана, който извади малко шишенце от джоба си, разви капачката и капна три капки от прозрачната течност на езика си.
Каквото и да имаше в шишенцето, най-вероятно морфлинг, то подейства бързо, защото цялото тяло на декана Хайботъм се отпусна и изражението му стана сънливо. Той се усмихна неприятно.
— Три такива мъмрения и ще бъдеш изключен.
5
Кориолан никога не беше получавал официално мъмрене от никакъв вид — нищо, което да опетни безупречното му досие.
— Но… — започна да протестира той.
— Върви си, преди да получиш второ за неподчинение — каза деканът Хайботъм. Думите му прозвучаха категорично, нямаше място за преговори. Кориолан се подчини.
Деканът Хайботъм наистина ли изрече думата изключен?
Кориолан си тръгна от Академията силно разтревожен, но и този път вълната от внимание заглуши тревогата му. То идваше от съучениците му по коридорите, от Тайгрис и грандмама, докато вечеряха набързо с пържени яйца и зелева супа, от напълно непознати хора, когато вечерта пак отиде в зоологическата градина, изпълнен с желание да участва в Игрите.