Меката оранжева светлина на залеза заливаше града, а хладният бриз прогони задушаващата горещина на деня. Управата на зоологическата градина, беше удължила работното време до девет часа, за да даде възможност на гражданите да видят трибутите, но след първото му посещение нямаше повече предавания на живо. Кориолан реши да се върне, за да види Луси Грей и да ѝ предложи да изпее друга песен. Публиката щеше да я хареса и може би пак щеше да привлече камерите.
Докато вървеше из алеите на зоологическата градина, го обзе носталгия за приятните дни, които беше прекарал тук като дете, но празните клетки го натъжиха. Някога те бяха пълни с интересни създания от генетичните експерименти на Капитола. Сега в една от тях лежеше в калта и хриптеше самотна костенурка. Високо в клоните грачеше проскубан тукан и прелиташе свободно от една клетка в друга. Те бяха сред малкото оцелели след войната, защото повечето животни бяха умрели от глад или бяха изядени. Два мършави ракуна, вероятно дошли от съседния градски парк, ровеха в преобърната кофа за боклук. Процъфтяваха единствено плъховете, които се гонеха покрай фонтаните и пробягваха през алеите на метър от него.
Когато Кориолан наближи клетката на маймуните, по алеите имаше повече хора, а пред клетката от единия до другия ѝ край се извиваше тълпа от около стотина души. Някой го побутна по ръката, докато бързаха напред и той разпозна Лепид Малмзи, който заедно с оператора си си пробиваше път през посетителите. Отпред настъпи някакво вълнение и той се качи на един камък, за да вижда по-добре.
С огорчение видя, че Сеян е застанал пред клетката с голяма раница до него. Той държеше между решетките нещо, което приличаше на сандвич, и го предлагаше на трибутите. В момента те всички се бяха отдръпнали назад. Кориолан не чуваше какво им казва, но изглежда се мъчеше да убеди Дил, момичето от Окръг 11, да го вземе. Какво си беше намислил Сеян? Дали се опитваше да го засенчи и да му открадне спечелената през деня слава? Да вземе идеята му да дойде в зоологическата градина и да я преправи по начин, с който Кориолан никога не би могъл да се конкурира, защото няма пари? Дали цялата раница беше пълна със сандвичи? Това момиче дори не беше неговият трибут.
Когато Сеян зърна Кориолан, лицето му светна и той му махна с ръка. Кориолан си проправи път през тълпата, като се радваше на вниманието.
— Не става ли? — попита той и огледа раницата. Беше препълнена не само със сандвичи, но и с пресни сливи.
— Никой от тях не ми вярва. А и защо да ми вярва? — каза Сеян.
Едно надуто момиченце се приближи до тях и посочи табелката на колоната в края на клетката.
— Там пише: „Моля не хранете животните“.
— Те не са животни — каза Сеян. — Те са деца, като теб и мен.
— Не са като мен! — възрази високо момичето. — Те са от окръзите. Ето защо мястото им е в клетката!
— Както и моето — каза хладно Сеян. — Кориолане, мислиш ли, че можеш да накараш твоя трибут да се приближи? Ако тя дойде, може и другите да я последват. Сигурно умират от глад.
В главата на Кориолан бързо се завъртяха мисли. Днес вече беше получил едно мъмрене и не искаше да насилва късмета си с декана Хайботъм. От друга страна, мъмренето беше, защото е изложил на опасност ученик, а сега беше в пълна безопасност от тази страна на решетките. Д-р Гол, която по всяка вероятност беше по-влиятелна от декана Хайботъм, беше похвалила инициативата му. А и истината беше, че нямаше желание да отстъпва сцената на Сеян. Зоологическата градина беше негово представление и двамата с Луси Грей бяха звездите. Дори в този момент чуваше как Лепид шепне името на оператора и усещаше, че зрителите в Капитола го гледат.
Той забеляза Луси Грей в задната част на клетката. Миеше ръцете и лицето си от един кран, подаващ се от стената на височината на коленете ѝ. Тя се избърса в полата си, подреди къдриците си и нагласи розата зад ухото си.
— Не мога да се отнасям с нея, сякаш е дошло време за хранене в зоологическата градина — каза Кориолан на Сеян. След като се отнасяше към нея като към дама, сега не вървеше да ѝ подава храна през решетките. — Тя не е моя. Но бих могъл да ѝ предложа вечеря.
Сеян веднага кимна.
— Вземи каквото искаш. Мами е направила повече. Моля те.
Кориолан избра два сандвича и две сливи от раницата и отиде в края на клетката на маймуните, където един плосък камък можеше да послужи за сядане. Никога през живота си, дори през най-тежките години, той не беше излизал от къщи без чиста кърпа в джоба. Грандмама настояваше да се спазват определени маниери, които не позволяваха да настъпи хаос. Вкъщи от поколения назад имаше големи чекмеджета, пълни с кърпи — от обикновени до такива с дантела и бродирани с цветя. Той разстла старата, леко измачкана бяла ленена кърпа и подреди храната. После седна и Луси Грей, без подкана, се приближи до решетката.