На сутринта Кориолан се събуди от миризма на вкусно ядене. Отиде в кухнята и видя, че Тайгрис е станала призори и пече нещо.
Той стисна рамото ѝ.
— Тайгрис, трябва ти повече сън.
— Не можах да заспя, като си мислех какво става в зоологическата градина — каза тя. — Тази година някои деца изглеждат толкова малки. Или може би аз остарявам.
— Неприятно е да ги гледаш заключени в клетката — призна Кориолан.
— Неприятно беше да те видя и тебе вътре — каза тя, сложи готварска ръкавица и извади от фурната тава с хлебен пудинг. — Фабриция ми каза да изхвърля стария хляб, останал от гостите ѝ, но аз си помислих — защо да го прахосвам?
Изваден горещ от фурната и напоен с царевичен сироп, хлебният пудинг беше едно от любимите му яденета.
— Изглежда страхотно — каза той на Тайгрис.
— А и има много, така че може да занесеш едно парче на Луси Грей. Тя каза, че обича сладки неща — и едва ли ѝ остава много време да си хапне такива! — Тайгрис тръшна тавата върху печката. — Извинявай. Не исках да кажа това. Не знам какво ме е прихванало. Страшно съм се изнервила.
Кориолан докосна ръката ѝ.
— Заради Игрите е. Знаеш, че трябва да приема менторството, нали? За да имам някакъв шанс да спечеля награда. Трябва да спечеля заради всички нас.
— Разбира се, Корио. Разбира се. А и ние сме толкова горди с теб и с това колко добре се справяш. — Тя отряза голямо парче пудинг и го сложи на чиния. — Сега яж. Не трябва да закъсняваш.
В Академията Кориолан усети, че лошите му предчувствия се стопяват и остана поласкан от реакцията на съучениците си към безразсъдната му постъпка от вчера. С изключение на Ливия Кардю, която ясно показа, че според нея той си е послужил с измама и трябва незабавно да бъде отстранен като ментор, другите го поздравиха. Макар и учителите му да не го подкрепиха толкова открито, той все пак получи няколко усмивки и леки потупвания по гърба.
След часа на класния Сатирия го дръпна настрана.
— Браво. Д-р Гол те е харесала и това ти е спечелило точки пред всички учители. Тя ще даде добър отзив на президента Рейвинстил, което ще се отрази благоприятно на всички ни. Само че трябва да бъдеш предпазлив. Имаше късмет, че нещата се развиха по този начин. Какво щеше да стане, ако онези хулигани те бяха нападнали в клетката? Миротворците щяха да са длъжни да те спасят и можеше да има жертви и от двете страни. Нещата щяха да са много трудни, ако не беше попаднал на твоето малко момиче с шарената рокля.
— Точно затова отказах предложението на Сеян да си разменим трибутите — каза той.
Сатирия зяпна от изненада.
— Не! Представи си какво би казал Страбон Плинт, ако това се разчуеше.
— Представи си колко много ще ми е задължен, ако не се разчуе!
Мисълта да изнудва стария Страбон Плинт определено му се стори привлекателна.
Тя се засмя.
— Това са думи, подхождащи на един истински Сноу. Сега влизай в клас. Трябва останалите ти оценки да са безупречни, щом се каниш да събереш още мъмрения.
Двайсет и четиримата ментори прекараха сутринта на семинар, воден от професор Крисп Демиглос, техния раздразнителен стар учител по история. Целият клас, заедно с менторите, даваше идеи как да накарат хората да гледат Игрите на глада.
— Покажете ми, че не съм си изгубил времето с вас тези четири години — каза той със сподавен смях. — Ако историята ни учи на нещо, то е как да накараме несъгласните да изпълнят желанието ни.
Сеян веднага вдигна ръка.
— А, Сеян?
— Преди да говорим как да накараме хората да гледат, не трябва ли да започнем от въпроса дали е правилно да гледаш или да не гледаш? — попита той.
— Нека се придържаме към темата, моля. — Професор Демиглос огледа класната стая за по-продуктивен отговор. — Как да накараме хората да гледат?
Фест Крийд вдигна ръка. По-едър и по-силен от повечето си връстници, той от дете беше сред близките на Кориолан. Произхождаше от старо богато капитолийско семейство. Състоянието им, главно от дървен материал от Окръг 7, беше понесло удар през войната, но нещата пак потръгнаха през възстановителния период. Това, че му се падна момичето от Окръг 4, показваше съвсем точно общественото му положение. Високо, но не съвсем блестящо.
— Просвети ни, Фест — каза професор Демиглос.
— Просто. Пристъпваме направо към наказанията — отговори Фест. — Вместо да препоръчваме на хората да гледат, да го направим закон.
— Какво ще стане, ако не гледаш? — попита Клеменция, като не си направи труд да вдигне ръка или дори да откъсне поглед от записките си. Тя беше популярна както сред учениците, така и сред преподавателите и поради приветливата ѝ външност ѝ се разминаваха много неща.