БАРОНЕСАТА И МУЗИКАНТЪТ
I
Като повечето помешчици в Русия баронеса Надежда фон Мек още от пролетта на 1861 г, се безпокои да не би постановеното отскоро със смущаваща щедрост от страна на император Александър II отменяне на крепостното право да предизвика вълна от протести на крепостните селяни и голямо объркване за самата нея. Твърде бързо обаче се уверява, че удовлетворяването на привържениците на „прогреса по европейски“ се извършва за нея и за нейните приближени без особени щети. Вярно е, че освободените мужици получават като обезпечение парцели земя от собствеността на своята господарка, но „арбитрите на мира“, посочени от представителите на благородниците във всяка околия, наблюдават разпределението да става безболезнено за господарите. Колкото до новите свободни хора, те са едновременно очаровани и уплашени от придобивката. Свикнали да им бъде осигурена всякаква грижа за бъдещето от господар, целящ да опази в добро състояние своя човешки капитал, те гледат с недоверие на тази независимост, пълна с рискове, и се питат дали са били по-щастливи преди управляващите да обърнат внимание на недостатъците на социалното неравенство.
Домашната прислуга най-вече смята, че е твърде свикнала със съдбата си, за да желае да я променя. За щастие така е у баронеса Фон Мек. Петдесетте слуги, с които разполага, не казват нито дума, когато им съобщават за промяната в статута им. Те продължават да поддържат най-старателно живота в красивия дом от шестдесет стаи на бул. „Рождественски“ в Москва, където тяхната господарка Надежда Флоровская1 управлява с вещина заедно със своя съпруг барон Карл фон Мек. За този пруски помешчик от балтийско потекло, уравновесен и сговорчив, тя се е омъжила през 1848 г, без истинска любов, за да угоди на баща си Филарет Флоровски, който се страхувал, че ще умре, преди да я види омъжена и задомена. Бащата е за нея не само родител, към когото прибягва в случай на нужда, за да му поиска съвет или помощ. Подвластна на нежността на този усмихнат дилетант, тя вижда в него въплътена интелигентност, чувствителност и справедливост. Меломан и голям пътешественик, Филарет свири на цигулка, посещава артистичните кръгове и не се колебае да мъкне дъщеря си от град на град, от концерт на концерт по цяла Европа. Дори забулва в съзнанието на подрастващата си дъщеря образа на майка ѝ, която, жива или не, за нея не е нищо друго, освен едно име.
Когато Филарет си отива на свой ред, Надежда се чувства отново сираче без баща и както вече е без майка, изживява период на объркване, въпреки присъствието на един разбран и добронамерен съпруг. После постепенно, подтиквана отново от волята на починалия Филарет, се овлядава и не се успокоява, докато не доказва това, на което е способна самата тя. Трябвало ли е да изчезне този чудесен баща, за да се осмели да се покаже достойна за него? Като начало бърза да оправдае ролята си на съпруга, като започва да ражда деца. Тъй като не прави нищо наполовина, тя бърза да навакса. За двадесет и четири години брак тя дава живот на шест момичета и пет момчета2.
Тези бременности и постоянни раждания не є пречат между две раждания да бди над кариерата на съпруга си и увеличаването на благосъстоянието им. Умна жена и плодовита майка, тя подтиква Карл, който печели хиляда и петстотин рубли като държавен служител, да напусне администрацията и да се хвърли в по-рисковани и по-печеливши дейности. Заедно с брат си Карл основава железопътно дружество – линията Москва–Рязан, за която първите капиталовложения са направени от съпругата му. По същото време тя разработва металургичен завод, който семейство фон Мек притежава в Урал, и увеличава производството на една захарна фабрика в Украйна, която є принадлежи. Без да се придвижва, тя наблюдава всичко и намира веднага най-рентабилното решение. Стимулирано от нея, семейството печели много пари и си осигурява заслужена известност в света на бизнеса. В зависимост от интересите си Надежда е в състояние да се вълнува последователно и от един финансов баланс, и от едно музикално постижение. Добрият Карл е напълно предан на една съпруга с многобройни таланти, еднакво веща в цифрите и нотите, в най-обикновения живот и в най-възвишената мечта. Той се чуди как да се отблагодари за всички благополучия, с които го обгражда. За най-подходяща благодарност намира да я разнообразява с постоянна смяна на обстановката. Даже в самата Русия има начин за семейство Фон Мек да се почувства извън страната. Освен огромния частен дом в Москва те имат елегантна вила в Санкт Петербург на Василевския остров и прекрасно имение в Браилов. А ако желаят да сменят хоризонта, цяла Европа е пред тях. Избягвайки северната зима, те отсядат с удоволствие във Франция на Ривиерата или в Холандия, или край Лаго ди Комо, или на Боромейските острови, във Флоренция, Рим, Женева, Ваймар, Виена или Париж. Съгласявайки се с предпочитанията на жена си, Карл се оставя да бъде въвлечен от нея в света на пианистите, цигуларите и диригентите, които за момента са нейни идоли. За пътуванията в чужбина двойката разполага с личен вагон, украсен с герба на семейство Фон Мек, където всичко е предвидено за удобството им и който според разпорежданията им бива прикачван към международните влакове.