27. И аз видях: и ето, жената вече не ми се явяваше, но се градеше град, и мястото му се отбелязваше върху широки основи, и аз, уплашен, високо извиках и казах:
28. „де е ангел Уриил, който отначало дохожда при мене? защото той ме доведе до такова изумение, в което целта на стремежа ми се изгуби, и молитвата ми се обърна на злословие“.
29. Когато говорех това, той дойде при мене;
30. и ме видя, и ето, аз лежах като мъртъв и в несвяст; той ме улови за дясната ръка, подкрепи ме и, като ме изправи на нозе, каза ми:
31. „какво ти е? защо разумът ти и чувствата на сърцето ти са смутени? От какво се смущаваш?“
32. „От това, му отговорих аз, че ти ме остави, и, постъпвайки по твоите думи, излязох на полето, и ето видях, и още виждам онова, за което не мога да разправя“.
33. А той ми каза: „стой мъжествено, и аз ще ти обясня“.
34. „Казвай ми, господарю мой, рекох аз, само не ме оставяй, да не умра напразно;
35. защото видях, което не знаех, и чух, което не зная.
36. Моето чувство ли ме лъже, или душата ми бълнува насъне?
37. Затова моля те, да обясниш на мене, твоя раб, това мое изумение“. Като ми отговаряше, той каза:
38. „слушай ме, и аз ще те науча и ще ти обясня онова, което те уплаши: защото Всевишният ще ти открие много тайни.
39. Той вижда твоя прав път, че ти непрестанно скърбиш за народа си и силно тъжиш за Сион.
40. Това значи видението, което преди малко ти се яви:
41. жената, която видя, че плаче, и ти се мъчеше да утешиш,
42. която сетне стана невидима — а теб се яви град, който се зидаше —
43. и която ти разказа смъртта на сина си, ето какво значи:
44. жената, що ти видя, това е Сион. А което ти каза оная, която ти видя като град, току-що наченал да се зида,
45. че тя трийсет години била неплодна, с това се посочва, че през трийсет години в Сион още не била принасяна жертва.
46. След трийсет години неплодната родила син: това беше тогава, когато Соломон създаде града и принесе жертви.
47. А дето ти каза, че с труд го отхранила, това беше обитаването в Иерусалим.
48. А дето ти каза, че син й, като влязъл в чертога си, паднал и умрял, това беше падането на Иерусалим.
49. И ето, ти видя подобието й, и как тя скърбеше за сина си, мъчеше се да я утешиш за станалото: това трябваше да ти се открие.
50. А сега Всевишният, като вижда, че ти скърбиш от душа и от все сърце страдаш за него, показа ти светлината на славата му и неговата красота.
51. Тъкмо за това ти заповядах да живееш на полето, дето няма къща.
52. Аз знаех, че Всевишният ще ти покаже това;
53. затова и заповядах да дойдеш на полето, дето не е положена основа на здание.
54. Защото не можеше да съществува дело на човешко строение там, дето начеваше да се показва градът на Всевишния.
55. И тъй, не бой се, и да се не плаши сърцето ти, но влез и погледни блясъка и великолепието на строежа, колкото могат да виждат очите ти.
56. След това ще чуеш, колкото могат да чуват ушите ти.
57. Ти си по-блажен от мнозина и си повикан при Всевишния, както малцина.
58. Утре през нощта остани тук, —
59. и Всевишният ще ти покаже видение на най-велики дела, които Той ще извърши за обитателите земни в последните дни“.
60. И спах през оная нощ и през следната, както ми той заповяда.
Глава 11.
1. И видях сън: и ето, от морето се издигна орел, който имаше дванайсет перести крила и три глави.
2. И видях: ето, той простираше крилата си над цялата земя, и всички небесни ветрове духаха върху него, и облаци се събираха.
3. И видях, че от перата му излизаха други малки пера и от тях излизаха още по-малки и къси.
4. Главите му почиваха, и средната глава беше по-голяма от другите глави, но тъй също почиваше заедно с тях.
5. И видях, ето, орелът летеше на крилата си и царуваше над земята и над всичките й обитатели.
6. И видях, че всичко поднебесно беше му покорно и никой му се не противеше — нито една от съществуващите на земята твари.
7. И ето, орелът застана на ноктите си и издаде глас към перата си и каза:
8. „не бодърствувайте всички заедно, спете всяко едно на мястото си и бодърствувайте поред,
9. а главите нека се запазят за най-сетне“.
10. Видях, че гласът му излизаше не от главите му, но из средата на тялото му.
11. Изброих малките му пера; те бяха осем.
12. И ето, от дясната страна се издигна едно перо и се възцари над цялата земя;
13. и когато се възцари, настана краят му, и мястото му изчезна; след това се издигна друго перо и царува; то владя през дълго време.
14. Когато то владееше, и краят му се бе приближил, за да изчезне и то, както и първото,
15. ето, чу се глас, който му казваше:
16. „чувай ти, което толкова време владя земята! ето какво ти известявам, преди да наченеш да се изгубваш: