Караваната мина покрай един черен дървен стълб, забит встрани от пътя. Вече бяха в Турция. Стигнаха до турската будка и единият от граничарите насочи дулото на автомата М1-А1 през малкия отвор на стъклото. Колегата му се появи и се приближи до колата на Валид. Носеше деветмилиметров «Капинда Табанка» в чисто нов кобур.
Той се наведе и погледна в колата.
— Паспортите, ако обичате.
— Разбира се — усмихна се Валид и подаде през прозореца купчина малки оранжеви документи.
Дребният мустакат турчин сравни снимките в паспортите с лицата в колата. После бавно и внимателно се залови със задълженията си.
— По каква работа идвате в Турция?
— Ще ходим на погребение — отговори Валид и посочи колите зад себе си. — Всичките.
— Къде?
— В Харан.
Мъжът погледна другите автомобили и след миг попита:
— Само мъже приятели ли имаше покойният?
— Съпругите ни останаха при децата.
— Няма ли да го оплакват?
— Ние продавахме ечемик на онзи човек. Съпругите и децата ни не го познаваха.
— Как се казва?
— Тансу Озал. Почина в събота при автомобилна злополука. Колата му паднала в дълбока пропаст.
Граничарят лениво подръпна края на зелената си военна куртка, погледна за миг Валид и се върна в будката. Другият часови продължаваше да държи на прицел колата.
Отсечката от пътя беше тиха и Ибрахим чу разговора. Валид бе казал истината. Тансу Озал наистина беше мъртъв. Но водачът им не спомена, че онзи човек беше кюрд, предал народа си. Бе завел турците в едно скривалище за оръжие, намиращо се под стар римски мост в каньона Копрулу, и хората на Кенан го убиха.
Ибрахим избърса потта от челото си. Непрекъснато се потеше — както от жегата, така и от нерви. Всички документи бяха изготвени въз основа на фалшиви свидетелства на раждане. Името Валид беше известно на турците. Но не и лицето му. Ако беше разбрал кой е, сирийският граничар веднага щеше да го арестува.
Турчинът се обади по телефона и прочете имената от паспортите. Ибрахим изпита омраза към него. Това беше един незначителен служител, който се държеше така, сякаш пазеше Небесния свод. Турците нямаха чувство за мярка.
Насочи вниманието си към въоръжения часови. От съвещанията знаеше, че ако някой е търсен от властите или изглежда подозрително, граничарят ще го застреля, а партньорът му ще настъпи един бутон, с който ще сигнализира на патрулния щаб, намиращ се на осем километра по-нататък. Там имаше и готов хеликоптер с картечница, който щеше да излети незабавно.
Сирийските граничари нямаше да пристъпят към действие, освен ако не стрелят по тях. Те нямаха пълномощия на турска територия.
Ибрахим се бе отпуснал на седалката и не откъсваше очи от кадилака. От дясната му страна, между вратата и седалката, имаше метална кутия със сълзотворен газ. Ако Валид дадеше сигнал, той щеше да бъде готов.
Дребният турчин затвори вратата на будката и се върна при колата. Леко се поклони и разгърна паспортите като картоиграч, показващ печеливша ръка.
— Разрешена ви е двайсет и четири часова виза. Щом приключите с посещението си, трябва да се върнете през същия граничен пункт.
— Добре — каза Валид. — Благодаря.
Граничарят им върна паспортите. После спря втората кола. Пак отиде в будката, вдигна бариерата и направи знак на Валид да мине. Сетне отново спусна бариерата.
Доджът се приближи до него. Валид спря зад бариерата.
— Тръгвай! — извика граничарят. — Те ще ви настигнат.
Валид подаде лявата си ръка през прозореца, вдигна я и я размаха.
— Добре — рече и прибра ръката си.
В същия миг Ибрахим и пътниците в първите две коли се наведоха през прозорците, махнаха предпазителите на малките метални цилиндри и ги хвърлиха към будката. Дребният турчин посегна към пистолета си, а другият откри огън в гъстия оранжев дим. Валид превключи на задна скорост, мина през бариерата и блъсна будката. Постройката се разклати и стрелбата спря, но само за миг. След секунда шофьорът на средната кола извади пистолет «Макаров» и започна да стреля, псувайки турците.
През сгъстяващия се сълзотворен газ Ибрахим видя как единият граничар падна. Сетне отново започна да стреля, макар че будката беше килната на една страна и изпълнена с дим. Другата кола се придвижи няколко метра напред, превключи на задна скорост и пак блъсна граничния пункт. Този път постройката се прекатури.