Приментайн погледна часовника си. „Томахоук“ щеше да пристигне и да се взриви след шест минути. Дори хората от РОЦ да бяха на половин километър в която и да е посока от пещерата, експлозията щеше да ги унищожи. Нямаха време да се измъкнат. Оставаше им да открият още двама пленници.
Двамата разузнавачи също го знаеха. Единият бръкна в раницата си и откъсна малко парче С-4. Той го залепи на вратата, заби в него малък часовников детонатор и махна на мъжете да отстъпят. Те залегнаха сред бързо разнасящия се газ. Миг по-късно командосът се присъедини към тях. След пет секунди експлозивът избухна.
Във всички посоки полетяха парченца желязо, които изсвириха над главите на неколцина войници и едва не улучиха Приментайн. Отдолу започнаха да стрелят. Ефрейторът отстъпи от входа на пещерата. Мъжете вътре също не можеха да продължат напред.
Приментайн разбра, че бойците на ПКК трябва да са успели да стигнат до противогазите си и да са се скрили долу. Щеше да е трудно да ги измъкнат навън. Нямаше осветление, а бе безсмислено да стрелят безразборно. Гранатите щяха да унищожат всички наред, а доколкото знаеше, Майк Роджърс и турският офицер се намираха там долу.
Командосите трябваше да завземат помещението, при това бързо. Което означаваше, че четирима трябва да тръгнат напред. Двама щяха да скочат долу един след друг, бързо да разпознаят противника и да открият огън. С малко късмет бронираните им жилетки щяха да поемат първоначалния огън. С малко повече щяха да успеят да унищожат противника, преди някой да разбере, че носят жилетки. Щом откриеха основната цел, другите двама също щяха да скочат долу и да им помогнат.
Това беше най-опасният вид операции. Но като се имаше предвид колко малко време им остава, просто нямаха друга възможност.
Приментайн предпазливо се промъкна във входа на пещерата. Сигналните ракети бяха угаснали и той знаеше, че ясно се очертава на фона на синьото небе. Но никой не стреля по него. Бе достатъчно назад и хората от подземната стая не го виждаха. Той вдигна ръце, за да даде заповед, която щеше да подготви четирима командоси за действие: по два пръста на всяка ръка, сочещи нагоре. Войниците потвърдиха заповедта с палци, обърнати надолу. Но преди да успее да посочи напред и да накара хората си да запълзят нататък, ефрейторът забеляза движение в дъното на пещерата.
Сви двата си юмрука, за да даде знак на войниците да изчакат, после проследи с поглед как от мрака бавно изплува първо една фигура, после втора. Мъжът отпред бе кюрд. Той носеше два големи червени, пластмасови контейнера. Другият зад него държеше автомат и пръчка, за края на която беше завързана бяла кърпичка. От устните му висеше запалена цигара. Приментайн тревожно изчака, докато двамата се приближат на светло.
— Генерал Роджърс! — тихо каза той, когато разпозна разгърдения мъж. Другият с него не бе турският офицер. Роджърс притискаше цевта на автомата си към тила му.
— Измъчвали са го — рече Фалах.
— Виждам — отвърна Приментайн.
— Трябва да го измъкнете оттук веднага, щом можете — продължи израелецът. — Аз отивам за другия пленник.
Роджърс спусна бялото знаме и вдигна юмрук. Искаше командосите да почакат. Ефрейторът погледна часовника си. „Томахоук“ щеше да пристигне след пет минути. След три минути трябваше да уведомят Оперативния център, за да имат време да отменят взривяването на ракетата. Приментайн знаеше, че полковник Огъст няма да се свърже с центъра, ако базата не е обезвредена. Ако бяха откарали РОЦ някъде другаде, на полковника щеше да му се наложи да обяснява защо е наредил прекратяването на мисията. И нямаше да може да се оправдае с думите „За да спася групата и пленниците“. В ръцете на врага РОЦ можеше да е далеч по-смъртоносен.
Челото и яката му бяха мокри от пот. Приментайн проследи с поглед кюрда, който прегази вече безвредния бял неофосген. Той остави контейнерите на една крачка зад входа и отвъртя капачките им. Роджърс застана до него. Генералът даде знак на пленника си да вдигне ръце. Уплашеният радист се подчини. Роджърс притисна цевта на автомата си под брадичката му и с босия си крак внимателно преобърна единия контейнер, после и втория. Прозрачното му съдържание се разля по пода и потече в отвора.
Генералът бутна кюрда няколко крачки назад, после небрежно хвърли цигарата в бензина. Той продължи да отстъпва, докато помещението отдолу се осветяваше със силно изсъскване.
Изригна вълна горещ въздух, която принуди командосите да се хвърлят назад. После се разнесоха крясъци и към стълбите, понякога опипом, се запрепъваха обхванати в пламъци тела.