Погледите им не се откъсваха един от друг.
— Да — каза Роджърс. — Искам го.
— Това заповед ли е?
— Да, полковник. Заповед е.
Огъст се обърна и се наведе под най-долната от трите лавици. Отвори първия от петте сандъка с оръжието на командосите. После му подаде пистолета.
— Заповядайте, сър.
— Благодаря, полковник.
— Моля, сър. Генералът възнамерява ли да го използва?
— Това си е работа на генерала, струва ми се.
— Въпросът е спорен. Вие сте изключително превъзбуден. Освен това излагате на опасност мой старши офицер, генерал от армията на Съединените щати. Дал съм клетва да защитавам колегите си офицери.
— И да изпълняваш заповеди. Върни се на мястото си, моля те.
— Не, сър — отвърна Огъст.
Генералът стоеше, отпуснал пистолета до тялото си. В другия край на отделението редник Девон и сержант Грей бяха станали от пейката. Двамата очевидно бяха готови да се втурнат към тях.
— Полковник — каза Роджърс, — днес страната ни допусна ужасна грешка. Тя прости на човек, който нито заслужаваше, нито искаше прошката. По този начин тя изложи на опасност сигурността на народа и институциите си.
— Онова, което замисляте, няма да промени положението.
— За мен ще промени.
— Това е твърде егоистично, сър — рече полковникът. — Позволете ми да напомня на генерала, че когато Лорет някоя си го победи, той и тогава смяташе, че няма да го преживее. Докато тя тичаше покрай базите, той замахна с бухалката толкова силно, че ако не го беше спрял уплашеният му най-добър приятел, щеше да се удари по тила и навярно да получи сериозна контузия. Но животът продължи и някогашният първи батсман спаси безчет човешки животи в Югоизточна Азия, по време на „Пустинна буря“ и по-късно в Северна Корея. Ако генералът възнамерява отново да направи нещо с главата си, нека е наясно, че някогашният втори батсман отново ще го спре. Родината се нуждае от него жив.
Роджърс погледна към Огъст.
— Но повече се нуждае от чест.
— Честта на една страна е в сърцата на народа й. Ако спрете сърцето си, ще лишите родината от онова, което твърдите, че искате да защитите. Животът е тежък, но и двамата сме се сблъсквали с твърде много смърт. Всички сме се сблъсквали.
Роджърс погледна към командосите. В лицата и в позите им имаше нещо живо. Въпреки всичко, което бяха преживели в Ливан, въпреки смъртта на редник Муур в Северна Корея и на подполковник Скуайърс в Русия, те все още бяха изпълнени с енергия, ентусиазъм и надежда. Вярваха в себе си и в системата.
Генералът бавно остави пистолета. Не знаеше дали е съгласен с Огъст за останалото. Но онова, което се бе готвил да извърши, щеше безвъзвратно да убие ентусиазма им. Само по себе си това беше достатъчно, за да го спре.
— Фамилията й беше Делгерсио — каза. — Лорет Делгерсио.
Полковникът се усмихна.
— Зная. Майк Роджърс не забравя нищо. Просто исках да видя дали ме слушаш. Мислите ти бяха някъде далеч. Ето защо те последвах тук.
— Благодаря, Брет — тихо рече той.
Огъст прехапа устни и кимна.
— Ами разказа ли им как следващия сезон в последната част на последната игра отбелязах победната точка за нашия отбор? — попита генералът.
— Тъкмо се готвех.
Роджърс потупа полковника по рамото.
— Да вървим — каза и го заобиколи. Когато докосна бинтовете си в него, генералът потръпна.
Майк Роджърс кимна на Девон и Грей и се върна на твърдата пейка, за да се заслуша в Брет Огъст, който разказваше как първенството им било супер и как един изстрел през следващия сезон бил основателна причина за живот.
65.
Петък, 08:30
Вашингтон, окръг Колумбия
Както обикновено посрещането им у дома беше сдържано.
Винаги, когато офицери от Оперативния център се завръщаха от опасни и трудни задачи, колегите им внимаваха работата да продължава както обикновено. Това бе начин да им помогнат бързо да се върнат към нормалната си ефикасност.
Първият ден на Пол Худ отново в службата започна със съвещание в неговия кабинет. По време на полета от Лондон беше прегледал материалите, пратени му по модем от помощника му Бъгс Бенет. Някои от тях изискваха незабавно придвижване и той съобщи по електронната поща на Хърбърт, Марта, Даръл Маккаски и Лиз Гордън за сутрешната среща. Не вярваше в постепенното преодоляване на часовата разлика. Вярваше в събуждането, когато звънеше будилникът, независимо от местното време, и в незабавното заемане за работа.