— Шефът на испанската служба за сигурност е помолил за дипломатическа и разузнавателна помощ — каза Худ, — и за тази задача сте избрани вие двамата. Бъгс и външното министерство събират материали за вас. Ще свършат, преди да тръгнете.
— Ще ти заема записите си на Берлиц, Даръл — рече Хърбърт.
— Ще се оправим — отвърна Марта. — Говоря испански.
Худ наблюдаваше Хърбърт и той трябва да го беше усетил, защото леко се извъртя в количката си, макар че не каза нищо. Бъгс му бе съобщил по електронната поща за напрежението между двамата и Худ знаеше, че трябва да направи нещо по въпроса, докато Марта отсъства. Но нямаше представа точно какво. Имаше чувството, че предотвратяването на войната между Боб Хърбърт и Марта Макол ще се окаже далеч по-трудно, отколкото между Турция и Сирия.
Съвещанието завърши и Худ помоли Роджърс да остане. Когато Боб Хърбърт излезе и затвори вратата, Пол стана от бюрото си и седна на креслото срещу генерала.
— Доста тежко беше, а? — попита.
— Знаеш ли кое е странното? Преживявал съм и по-тежки дни. Има и нещо друго.
— Искаш ли да ми кажеш?
— Да — отвърна генералът, — защото е свързано с оставката ми.
Худ го зяпна изненадано. Роджърс извади изпод сакото си плик за писмо, сковано се наведе напред и го остави върху бюрото.
— Когато сутринта ми телефонира, вече бях започнал да я пиша — каза. — Ще влезе в сила веднага щом ми намериш заместник.
— Защо мислиш, че ще я приема?
— Защото няма да съм ти от полза — отвърна. — Не, забрави това. Просто смятам, че ще съм по-полезен за страната другаде.
— Къде?
— Не искам да всявам паника, Пол — каза генералът, — но Близкият Изток ясно ми го показа. Америка се е изправила срещу опитен в уличната борба и опасен противник.
— Тероризмът.
— Тероризмът — повтори той — и липсата на подготвеност, която използва. Правителството е обвързано с договори и икономически грижи. Организациите като Оперативния център и ЦРУ покриват прекалено голям ресор. Въздушните линии, различните компании, които развиват бизнес в чужбина, и въоръжените сили, дислоцирани в чужди държави, също не могат да направят почти нищо, за да защитят хората си. В разузнаването ни трябват повече хора, отколкото електронна апаратура и сателити, и се нуждаем от по-ефикасен начин на действие — превантивно. Разговарях с Фалах, израелският друз, който ни помогна в Бекаа. Почти бил престанал да се занимава с разузнаване и просто не осъзнаваше колко много му липсва. Сега е готов да се върне. Ще приказвам с приятели в други страни, с някои от свръзките на Боб. Вярвам в това по-силно, отколкото изобщо съм вярвал в каквото и да е друго, Пол. Нуждаем се от опитна на улицата и също толкова опасна сила, която да се бори с тероризма.
Худ внимателно го погледна.
— Ще се опитам да те разубедя.
— Не си прави труда. Категоричен съм.
— Зная. Зная и какво можеш да постигнеш. Искам да кажа, че ще се опитам да те разубедя да подаваш оставка. Защо да не създадем тази твоя сила в Оперативния център?
Сега Роджърс се изненада. Минаха няколко секунди преди да успее да отговори.
— Разбираш ли какво казваш, Пол? Нямам предвид нов начин на използване на „Страйкър“. Идеята ми е да създам специално предназначена за това група.
— Разбирам — отвърна той.
— Възможно е изобщо да не успеем да уредим законно въпроса.
— Тогава няма да го направим.
— А как ще финансираш групата?
— Можем да си вземем поука от някои от грешките, които допусна Стивън Винс. Ще намеря начин за финансиране чрез Оперативния център. Можем да се доверим на Ед Колахън. По дяволите, струва ми се, че той ще се зарадва. Главният счетоводител завижда за всичките ти шпионски истории. Поучихме се също от грешките си в Турция. Можем да прегледаме информацията си, да решим как по-ефикасно да използваме РОЦ. Да го държим в постоянно действие, вместо да го пращаме само където се наложи.
— Мобилна секретна част — рече Роджърс.
— Със засекретени бойци — прибави Худ. — Има най-различни възможности. И ти можеш да ги осъществиш.
Генералът поклати глава.
— Ами самите акции? В Ливан екзекутирах терорист. Това беше impetum in imperio, законът на ботуша. Осъдих го и го застрелях. Няма да седя тук и да ти се кълна, че не бих го направил пак. На първо място стои животът на невинните американци.