— Зная. И не бих казал, че съм против.
Роджърс се изсмя.
— Наистина ли? Направо не си същият човек, Пол. Та ти даже си против смъртното наказание.
— Прав си, Майк. Но ето какво научаваш, когато ръководиш група като нашата, град като Лос Анджелис или дори собственото си семейство. Не става въпрос за какво си. Става въпрос какво е най-доброто. Ти така или иначе ще направиш своето, Майк. Вече почти си те представям в роба на пустинен патриарх с жезъл в едната ръка и с «Узи» в другата на лов за терористи. Това няма да е най-доброто и за двама ни. Аз ти вярвам и искам да ти помогна.
Худ взе плика от бюрото. После го подаде на Роджърс. Той го загледа, но не протегна ръка.
— Вземи го — каза Худ.
Генералът го погледна.
— Сигурен ли си, че с това предложение не целиш да ме държиш под око, за да не превъртя и да се превърна в Моисей, който раздава справедливост?
— Както постоянно си в движение, не бих могъл да те държа под око, даже да исках. Всъщност целта ми е да държа Боб надалеч от Марта. Той с удоволствие би се заел с такъв проект.
Роджърс се усмихна.
— Ще си помисля. Ще трябва да премисля много неща. Допреди няколко часа исках да се откажа от цялото това проклето препускане. Бях казал на хората, които действаха за спасяването ми, да не ме измъкват от кашата, която съм забъркал и да ме оставят сам да си понеса последствията.
— Нали винаги си постъпвал така.
— Вярно е. И се гордея с това. — Вперил поглед в празното пространство, той направи продължителна пауза. — Но после онзи мой стар съотборник ми припомни, че даже да се състезаваш сам, това невинаги означава, че наистина е така.
— Бил е прав — отвърна Худ. — Бенджамин Франклин не беше ли казал нещо подобно?
— Пред Континенталния Конгрес13 той е казал: „Наистина трябва всички да се крепим един друг, в противен случай е съвсем сигурно, че всеки от нас ще увисне поотделно“.
— Точно така. Кой си ти, че да спориш с Бенджамин Франклин? Освен това нима заедно с Джон Адамс и Синовете на свободата не бяха направили нещо подобно на онова, за което говорим? — Той все още протягаше напред плика. — Не искам да те насилвам, но ръката ми започва да се уморява и не желая да те загубя. Какво ще кажеш? Ще се крепим ли един друг?
Роджърс погледна към плика. С рязко движение, което изненада Худ, той дръпна оставката си и я прибра в джоба си.
— Добре. Ще се крепим.
— Чудесно — отвърна Худ. — А сега да видим дали можем да намерим начин да спасим нашия приятел Винс от лешоядите.
Худ повика Хърбърт отново да дойде в кабинета му и те се захванаха на работа с ентусиазъм и задружност, каквито никога дотогава не бе забелязвал в групата си. Нямаше намерение да благодари на ПКК за това. Докато чакаха главният счетоводител Ед Колахън да пристигне с данните си обаче, си припомни думи от друго време и на друг враг. Думите на японския адмирал Ямамото. След нападението срещу Пърл Харбър, нападение, което целяло да съкруши американската съпротива в Тихия океан, Ямамото трябвало да признае: „Опасявам се, че единственото, което направихме, беше да събудим един спящ гигант и да го изпълним с ужасна решителност“.
След като разреши на Роджърс да обсъди идеята си с Хърбърт, Худ не успя да си спомни време, в което който и да е от тях да е бил по-буден… или по-изпълнен с решителност.
13
Континентални конгреси — два законодателни конгреса по време и след американската революция. — Б.пр.