Стол пусна последния тест, благодари на Мери Роуз и й каза, че може да действа. Младата жена благодари на него и на Стивън и прекъсна сигурната сателитна връзка. Винс остана на линията.
Матю отхапа от сусамената кифла, отпи от билковия чай и въздъхна:
— Господи, обожавам понеделнишките утрини. Отново съм впрегнат в хамута на откритията.
— Много добре го каза — призна Стивън. — Сглобяваме пет-шест от тези неща, инсталираме ги в самолети и кораби и в света не остава кътче, което да не можем да наблюдаваме.
— Продължиш ли да го правиш, ще ме оставиш без работа по-бързо, отколкото Сенатската комисия по разузнаването.
Стол погледна в монитора лицето на приятеля си. Екранът беше средният от трите, вградени в стената до бюрото му.
— Само те плашат — каза. — Никой няма да те остави без работа.
— Не познаваш сенатора Ландвер. Той е като малко куче с голям кокал. За него прекратяването на предварителното финансиране се е превърнало в личен кръстоносен поход.
Предварително финансиране, помисли Матю. Трябваше да признае, че от всички правителствени фокуси този беше най-ловкият. Ако парите бяха предназначени за определена цел, а проектите се изоставеха или променяха, средствата би трябвало да бъдат върнати. Преди три години Националната разузнавателна служба получи два милиарда долара, за да проектира, произведе и изстреля нова серия шпионски сателити. Впоследствие проектът беше спрян. Но вместо да бъдат върнати, парите се промъкнаха в разни други сметки на Националната разузнавателна служба и изчезнаха. Оперативния център, ЦРУ и останалите правителствени организации също излъгаха за финансите си. Създадоха малки, тъй наречени „черни бюджети“, скрити във фалшиви подточки на бюджета, и ги потулиха от обществеността. Средствата бяха използвани за финансиране на сравнително скромни тайни разузнавателни и военни операции, както и за подпомагане на конгресменските кампании, заради което Конгресът не се възпротиви срещу съществуването им. Но Националната разузнавателна служба отиде твърде далеч.
Фредерик Ландвер, сенатор първи мандат и бивш счетоводител, откри предварителното финансиране и незабавно уведоми председателя на Сенатската комисия по разузнаването. Конгресът светкавично поиска онова, което бе останало от парите, при това с лихвите. Но в тази история бяха замесени и водачите на отговорните партии. Макар че не участва в разпределението на средствата, Винс бе приел увеличението на бюджета за своето сателитно разузнавателно поделение, знаейки точно откъде идват.
— На пресата й трябва едно ново лице с нова кауза — рече Стол. — Продължавам да мисля, че когато заглавията станат по-малки, всичко ще се уреди без много шум.
— Заместник-министърът на отбраната Хокинс не споделя твоя оптимизъм — каза Винс.
— Какви ги дрънкаш? Снощи го гледах по новините. Натриваше носа на всеки нахалник с микрофон, който го обвинеше в лошо администриране.
— Между другото, заместник-министърът вече си търси работа в частния сектор.
— Какво?
— И то само две седмици, след като предварителното финансиране беше открито. Ще го последват и други — добави Стивън и отчаяно вдигна вежди. — Тази работа не ми харесва, Мат. Най-после получих «Конрад», а не мога да й се порадвам.
«Конрад» беше неофициална награда, която всяка година на вечеря за ограничен брой поканени се присъждаше на най-изтъкната личност от американското разузнаване. Трофейната кама бе кръстена на Джоузеф Конрад, чийто роман «Тайният агент», написан през 1907 година, беше една от най-забележителните шпионски истории. Винс от години мечтаеше за тази награда и най-сетне я получи.
— Мисля, че ще устоиш. Няма да има истинско разследване. Твърде много тайни ще се разкрият. Ще има извиване на ръце, ще намерят парите, ще ги върнат в хазната и през следващите няколко години зорко ще наблюдават бюджета. Ще бъде нещо като персонална ревизия.
— Мат, има и нещо друго.
— Винаги има. На всяко действие има равно по сила противодействие. Какво друго планират?
— Чух, че ще изискат със съдебна призовка дискетите ни.
Едрите закръглени рамене на Стол леко се повдигнаха. Дискетите бяха закодирани по време и предназначение и щяха да покажат, че Оперативният център получава непропорционално количество сателитно време.