Шведите носеха вериги и ги увиха около двамата лежащи болбоди. Инфралъчите донасяха заповеди, но те едва се чуваха от рева на преливниците.
Шотландският офицер се опитваше да намери частите от тялото на болбода и вдигна няколко парчета от кървавите му дрехи. Явно намери нещо. Прибра го в чантата си и махна към мотокара. Натовариха с негова помощ тежките тела на бол-бодите в самолета. Мотокарът се върна и вкара в самолета забойния кораб.
Самолетът излетя и пое на север. Групата човеци влязоха в електроцентралата и ги изгубиха от поглед.
Трудно бе да се разгадаят израженията на лицата от екраните. Случилото се съвсем ги изненада.
Нямаха много време да разсъждават, тъй като вече бе стартирала втората им експедиция и инфралъчът се премести на заснежения връх Елгън, който блестеше над облаците далеч отдолу.
С раздразнение забелязаха едно старо съоръжение, монтирано на върха. Приличаше на радиотелескоп. Явно ги следеше, докато бяха в орбита.
Хокнерски експедиционен кораб с петима хокнери на борда имаше задачата да го унищожи. В момента наближаваха целта. В самия кораб нямаше артилерия, но екипажът бе въоръжен. Вече се виждаха петимата безноси хокнери. Корабът не бе голям и се захранваше с реактивна енергия. Изглежда имаше силен вятър и бе трудно да се приземят върху едно широко, заснежено рамо на върха. Имаше висока скала, която се спускаше надолу в облаците. Да, вятърът бе висок и силен. От върха се образуваха снежни вихрушки. Нежеланият радио телескоп бе точно пред тях, монтиран на достатъчно разстояние от ръба. Зад него, невидим за експедиционния кораб, се простираше ледник.
Върху лицата на наблюдаващите от екраните същества се четяха най-различни реакции. Експедиционният кораб от толкова време се опитваше да кацне, ту се приближаваше, ту се отдалечаваше, че те започнаха да се разсейват.
Полу-капитанът толнеп правеше някакви изчисления относно цените на робите. Знаеше една планета с атмосфера от въздух, където плащаха по хиляда кредита на глава, ако им се доставеха живи. Изчисли, че могат да качат около трийсет хиляди, от които вероятно половината щяха да оцелеят. Това правеше петнайсет милиона галактически кредита. Неговите деветнайсет процента, които лично му се полагаха, правеха два милиона, осемстотин и петдесет хиляди кредита. Дължеше заеми от петдесет и две хиляди, осемстотин и шейсет кредита — дългове, натрупани от хазарт. (Тъкмо затова с радост предприе това толкова дълго пътуване.) Щяха да му останат два милиона, седемстотин деветдесет и седем хиляди, сто и четирсет кредита. Можеше да се оттегли!
Ховинът мислеше за всички сребърни и медни монети, които трябваше да има сред развалините на банките. Психлосите не ценяха тези метали, но той знаеше къде имат добър пазар.
Преди да пленят забойния му кораб, болбодът мислеше за цялото психлоско оборудване, което се намираше долу на планетата. А сега си представяше как унищожава земните.
Командирът на джамбичуите мислеше как да присвои робите, метала и машините от другите кораби.
Най-после експедиционният кораб се приземи и те съсредоточиха вниманието си върху него.
Петимата хокнери излязоха, дебели и тромави в издутите си космически костюми. Свалиха огнестрелните оръжия от раменете си.
Изведнъж в предавателите им се разнесе гласът на дежурния хокнерски офицер в орбита и се върна по инфралъча.
— Внимание, боен самолет!
Наистина имаше боен самолет на около двеста хиляди фута. Само че той си седеше там вече цял час. Петимата хокнери погледнаха нагоре и видяха мъничкото петънце, което трудно се различаваше в облаците.
— Не, не! — рязко се обади дежурният офицер. — Точно зад вас! Приближава се към ледника!
Чак сега го забелязаха. От там, където се намираха, той изглеждаше като гънка в ледника и се показваше само горната му част. Останалото се скриваше от назъбената скала над телескопа. Значи през цялото това време самолетът е бил върху ледника! Приближи се почти на сто ярда зад телескопа и спря. Не се виждаше дали някой слиза. Вероятно двигателите му могат да го задържат в такова положение. Ледникът бе СТРЪМЕН.
Петимата хокнери бяха готови за опасността, но нищо не виждаха и приклекнаха на земята, готови за стрелба. След това хукнаха напред.
Иззад телескопа се посипаха изстрели.
Един от хокнерите бе улучен и понеже беше близо до ръба на скалата, полетя стремглаво надолу.
Корабът им избухна, отлетя назад и падна в празното пространство.
Четиримата останали хокнери се прицелиха през снега и вятъра и стреляха.
Неспирното тракане на автоматите направо взриви инфралъча. От цялата зона под телескопа сякаш избухваше непрекъснат поток зелена гърмяща енергия.