Сахаел все още се точеше от врата му. Но от бял беше станал тъмен като оток. Рамон преглътна. За първи път се замисли какво ли ще стане, ако злата гад умре, докато това е закачено за него.
— Чудовище! — извика и гласът му му се стори глух и далечен. Горният регистър на слуха му беше изгърмял от взрива, оставил бе само ниските басови тонове. — Чудовище! Добре ли си?
Отговор не последва. Рамон най-сетне успя да седне, хвана с една ръка тъмния пострадал сахаел и тръгна по него към масивното туловище на извънземния. Манек стоеше прав, но стойката му изглеждаше някак снишена и тромава, все едно му трябваше повече опора, за да запази равновесие. Едната му ръка със странно многото стави висеше отпусната. Лявото му око беше станало от пламтящо оранжево тъмнорубинено и по-издуто. Най-драматичната промяна обаче бе по кожата. Вместо сребристото, плуващо над черното като масло над вода, половината от тялото му беше станала пепелява. Плътта му също изглеждаше по-стегната, като наденица, изпечена и готова да се пръсне. Бяла слуз се стичаше от муцуната му и капеше по земята в краката му. Рамон нямаше представа какво му е, но нищо във външността на съществото не говореше добре за състоянието му.
— Чудовище? — повтори той.
— Ти не успя да предвидиш това — каза извънземният.
— Позна.
— Предназначението ти е да отразяваш потока на човека.
— Добре, значи толкова ме бива като инструмент — отвърна ядосано Рамон и се изплю. — Забравих, че шибанякът имаше още заряди в раницата. Беше грешка.
— Какви други устройства има?
Рамон сви рамене, мъчеше се да си припомни съдържанието на полевата си раница.
— Малко храна, но вероятно вече я е изял. И спасителен маяк, но с малък обхват. Беше предназначен да включва по-голям във фургона, но вие, скапаняци, се погрижихте за него. Пистолет. Имаше пистолет.
— Това е устройството, което ускорява метал с помощта на магнитно поле ли? — попита Манек. Гласът му бе станал сякаш по-равен и механичен, но Рамон не беше сигурен дали промяната е в съществото, или в собствените му уши.
— Същото.
— Беше премахнато от него — каза Манек. — Точно това отдели издатъка на човека.
— Предпазителят на спусъка му е откъснал пръста? — попита Рамон. — Искаш да кажеш, че шибанякът е направил всичко това без показалеца си?
Манек примига — клепачът на червеното око не се затвори докрай, — после попита:
— Съществено ли е това?
— Не. Просто е някак… впечатляващо.
Последва тихо хъхрене, което при други обстоятелства Рамон можеше да сбърка със смях. Но сега се зачуди дали чуждото същество не изпада в пристъп на кашлица или нещо такова. Слузта, която течеше от муцуната му, за миг стана яркосиня, след което отново побеля.
— С колко още заряда от този вид разполага човекът? — попита Манек.
— Не знам — отвърна Рамон. — Имах четири в раницата. Това е стандартът. Единия използвах, когато открих вас, копелета, тъй че остават три, но не знам дали е използвал само един тук, или всичките.
— Може ли това да се определи?
— Сигурно — отвърна Рамон. — Мога да огледам. Но първо май трябва да направя нещо за крака си. А и ти изглеждаш скапано.
— Ще определиш броя на използваните заряди — каза Манек и гласът му стана тънък и пронизителен. Рамон реши, че слухът му във високия регистър се връща. — Ще го направиш незабавно.
— Добре. Трябва да отида да огледам кратера. Смяташ ли, че шибаната ти каишка ще се изпъне дотам?
Извънземният остана неподвижен за миг, след което се затътри през отломките от летящата кутия към отворената в земята дупка. Стъпките му бяха измъчени и тромави. Рамон чу дъха му — отново нисък и хриплив. Съществото явно беше пострадало сериозно.
Кратерът беше широк, но плитък. Рамон огледа камъка и откъртените от взрива парчета. Ако зарядът беше заложен, за да пробие надолу или дори под плочата, парчетата щяха да са по-големи. Но другият Рамон беше наместил заряда под ъгъл нагоре, към онова, което щеше да го взриви. Клонът, послужил за детонатор, сега беше на трески. За миг Рамон си представи случайно прелетял плескун, закачил ненадейно клона, но успя да потисне кикота си.
Ако ръбът на каменната плоча беше по-непокътнат, щеше да има по-добра представа как е бил нагласен детонаторът. Доста сложно трябваше да е било. Можеше да се сети за три начина как да стане номерът, според скалната структура.