Нейният господин Съвършенство щеше да е творческа, безгрижна и остроумна личност и поради това понякога щеше да е мързелив и разхвърлян.
Грег.
Грег беше нейният господин Съвършенство.
— Един чай? — попита той, все едно тя се бе отбивала да го навестява всяка седмина в продължение на месеци, все едно в неочакваното й идване няма нищо необикновено и все едно не е странен фактът, че бе претърсила дома му, сякаш се опитваше да намери категоричен отговор на въпроса „какво е любовта?“ — и в известен смисъл е успяла.
— Да, чудесно.
Грег пусна Мейси на пода и тя се спусна към Куче, щастлива от възможността да го потормози заедно с брат си. Елайза тъкмо се канеше да се противопостави — допускаше в каква мръсотия ще се въргалят децата, когато забеляза, че килимът е чист. Не се виждаха никакви кучешки косми, никакви следи от консерви, никакви смачкани цигарени кутии. Отново се огледа наоколо. Не само килимът беше почистен. Въздухът също не беше задимен, не се усещаше и застоялата миризма на Куче. Всъщност прозорците бяха отворени и в апартамента проникваше свеж въздух — толкова свеж, колкото можеше да бъде в град с повече от седем милиона жители. Нямаше празни чаши от кафе, нямаше дори лепкави пръстени, по които да личи къде са стояли чашите от кафе. Нямаше кутии от пици, нямаше дори брошури, които предлагат да запишат данните на кредитната ти карта в замяна на доставката на къри до дивана ти.
Елайза прехапа устни, за да възпре писъка, който напираше отвътре. Отново се завъртя и се втурна в кухнята. Къде бяха купчините с мръсни съдове? Защо линолеумът не лепнеше? Боже, фурната беше почистена. Втурна се и спалнята. Целта при последното й търсене беше да открие новата жена in fragrante delicto — не че бе обмислила какво би направила, ако ги спипа в подобно деликатно положение.
Само че в бързината да открие онова, което бе очаквала, бе пропуснала да забележи неочакваното. Апартаментът беше чист. Леглото беше оправено, на пода нямаше мръсни чорапи или гащи. В банята миришеше на сапун, в спалнята — на афтършейв, а в кухнята — на „Мистър Мускул“. Елайза бе свикнала в апартамента да мирише по-зле, отколкото в затворническа килия.
Тежко се отпусна на дивана и се приведе напред, стиснала главата си с ръце. Това беше по-лошо от намирането на „новата жена“ по бельо и висяща от лампата. Той не само имаше нова жена, но тя бе успяла в това, в което Елайза се бе провалила. Новата жена бе убедила Грег да почисти. Тя се разплака. По бузите й се затъркаляха парещи сълзи.
— Хей, какво има? — попита Грег мило, когато се върна от кухнята с две чаши чай. Седна до нея и плъзна ръка по гърба й. Топлината и нежността му събудиха у нея желание да започне да вие.
— А, нищо — успокои го тя и избърса очите и носа си с ръкава на якето. Грег скочи да й донесе кутия със салфетки, но когато й ги подаде, Елайза отново се разплака. Салфетки! Определено имаше намесена жена. Нямаше начин той да се е сетил да купи салфетки. Тя си имаше гордост. Само това й бе останало. Нямаше гадже, жилище, дори план за живота си, но все още имаше гордост. Нямаше да му каже какъв е проблемът.
— Марта замина и аз гледам децата. Днес те се събудиха рано, всъщност така е всеки ден, и аз съм ужасно изморена. Знам, че е глупаво. По-трудно е да се грижиш за деца, отколкото изглежда, а мен изобщо не ме бива за това.
— Според мен си се справила доста добре.
Елайза се усмихна, доволна от похвалата, колкото и неоснователна да бе тя.
— Защо го казваш? — попита, просейки си още комплименти.
Грег огледа децата. Елайза проследи погледа му. Матю ядеше от шоколадовите пръчици на Куче, а Мейси беше заспала в коша му. Елайза беше сигурна, че Марта не би одобрила. Едното не беше хранително, а другото не беше хигиенично.
— Ами… — поколеба се Грег — и двете им обувки са на правилното краче.
Елайза се усмихна.
— Ти как си? — попита тя, като възвърна добрите си маниери, но се надяваше той да не я осведоми. Наистина не искаше да знае подробности за прекрасния му любовен живот в момента.