Чрез конферентна връзка Ренфро се беше свързал с губернаторката и кмета на Хонолулу. И двамата бяха на път за своите кабинети в центъра.
— Госпожо губернатор, кога очаквате да сте в кабинета си? — попита Ренфро.
— След няколко минути ще бъда там. Отпускарският трафик беше тежък, а всеки път хората стават все повече. Хората от моя кабинет са се пръснали из целия град. Откакто тръгнахме от хотела, опитваме да се свържем с тях.
— А вие, господин кмете?
Гладкият патрициански глас на кмета Карл Рътлидж се чу в слушалката.
— Аз бях горе в Пърл, така че вероятно става дума за петнайсет минути, стига, разбира се, движението да не стане по-натоварено. Тогава и полицейският ескорт няма да помогне.
— Кой контролира нещата тук? — попита губернаторката.
— Ами аз, госпожо — отговори Ренфро. — Заместник-директорът Денис е на Кауай и няма как да се върне навреме.
— Ренфро, какво трябва да очакваме тук? — попита кметът. — Да не се окаже поредната лъжлива тревога?
— Сър, знаете, че не мога да ви отговоря със сигурност. Онова, което знам, е, че сме изгубили връзка с остров Кристмас и неговия сензор за водното равнище и че след това Предупредителният център за цунами по Тихоокеанското крайбрежие изпрати предупреждение за цунами.
— Карл, по-добре в безопасност, отколкото под водата — каза губернатор Калама.
— Предполагам, си права — отговори кметът, — но бюджетът ни е вече на минус. По дяволите, не може това да ни се случва всяка година!
— Сър, след пет минути, когато вълната трябва да стигне до остров Джонстън, ще знаем повече.
В другия край на помещението Мишел Ранкин говореше с офицера за връзка в Пърл Харбър, помощник на началника на Тихоокеанското командване. Този началник отговаряше за всички въоръжени сили на САЩ в тази половина на света.
— Лейтенант, ние имаме процедури за тези неща… — каза Ранкин.
— За последното учение беше предвиден времеви прозорец от три часа. А сега ми казвате, че разполагам с около час?
— Точно така.
— Госпожо, знаете ли колко време трябва на военен кораб, за да отплава? Не е като да скочиш на водния си джет и да отпрашиш от марината.
— Колко време ще ви трябва, ако започнете веднага?
— Минимум два часа. Двигателите дори не са загрети.
— Вижте, аз просто ви казвам с колко време разполагате. Може да възразявате до припадък, но това няма да се промени. Освен това трябва да изкарате всички самолети от крайбрежните бази. Препоръчваме ви да ги преместите на военното летище „Уилър“.
— Трябва да знаете, че това е друг проблем. Повечето пилоти са извън базата в отпуск или участват в церемониите. Можем да се опитаме да ги върнем тук, но с това улично движение ще бъдем късметлии, ако успеем да вдигнем поне една четвърт във въздуха.
Ранкин надраска бележка за военните самолети и я подаде на Роналд Дийкънс, отговарящия за координацията с гражданските летища и пристанища. Той говореше по телефона с началник експлоатацията на международното летище в Хонолулу, което имаше общи самолетни писти с военновъздушната база „Хикъм“.
— Точно така, сър — казваше Дийкънс. — Разполагате с около час преди пристигането на вълната.
— А отбоят? Кога ще бъде даден?
— Не мога да кажа със сигурност.
— Ама аз не мога да държа самолетите непрекъснато да обикалят във въздуха!
— Сър, повярвайте ми, ще ви известим веднага след като опасността премине.
— Трябва да знаете, че заради това полетите през целия ден ще бъдат спрени.
— Разбирам.
— Трябва ли да евакуираме терминалите?
— Засега не. Те са достатъчно далече от брега, за да не са изложени на непосредствена опасност. В този момент сме загрижени само за пистите. За всеки случай ви препоръчваме да свалите всички пътници от самолетите.
— Какво главоболие! Молете се да не ни карате да правим всичко това напразно!
— А вие, сър, по-добре се надявайте да е така!
Установената процедура на Предупредителната система за цунами включваше и уведомяването на Цивилния въздушен патрул, спомагателна организация на Военновъздушните сили на САЩ, който провеждаше издирвателни, спасителни и други операции, които правителството и ВВС нямаха ресурсите да извършват сами. В случай на предупреждение за цунами техните задължения бяха прости.