Във водата и на затънтени места беше вероятно сърфистите и лодкарите да не чуят сирените. Хеликоптери и самолети, оборудвани с високоговорители, щяха да летят над крайбрежната ивица, предавайки предупреждението. Всеки летателен апарат отговаряше за определен район от бреговата линия.
По време на предишните тревоги за цунами Съвместният протокол за предупреждения (СПП) беше имал известен успех. В много случаи сърфистите взимаха под внимание предупреждението и се отправяха към брега. Обаче имаше и много, които само махаха на самолета, очевидно наслаждавайки се на възможността да се хвалят, че са сърфирали върху цунами.
Един от доброволците на СПП, 19-годишен пилот на име Майкъл Пъркинс, управляваше „Чесна“, оборудвана с високоговорител, който той лично беше инсталирал. Макар да го беше изпробвал на земята в „Хикъм“, още не бе имал възможност да участва с него в учения. Предупреждението за цунами щеше да е първата възможност да го провери в действие.
Проведе всички изисквани предполетни проверки и след това излетя от пистата, която военновъздушната база „Хикъм“ си делеше с международното летище на Хонолулу. Но тъй като не беше проверявал високоговорителя в полет, допусна малка грешка, свързвайки го с електрическата система на самолета. На земята, когато самолетът стоеше стабилно, системата работеше безупречно. Обаче във въздуха вибрациите от маневрите на машината разхлабиха един кабел, така че той се допря до корпуса ѝ, даде на късо и високоговорителят онемя.
Дори да работеше, вътре в кокпита от рева на двигателя и свиренето на вятъра беше невъзможно да бъде чут. Така че Майкъл Пъркинс нямаше представа, че неговите предупреждения до хората, които бяха във водата, ще останат нечути, докато той патрулира в своя район покрай плажа Уайкики.
18.
10:19 сутринта
1 час и 3 минути до идването на вълната
Две минути преди очакваното пристигане на цунамито на остров Джонстън в операционния център Найлс Аспен беше прехвърлил телефона на високоговорител. Той и другият учен, който оставаше, Брент Фийтърстоун, бяха биолози от Лондонския университет.
Кай ги искаше на телефона, за да опишат цунамито, в случай че изгубят връзка със сензора за равнището на водата, която беше в реално време. Оказа се, че доктор Аспен има изненадващ източник на информация за тях.
— Доктор Танака, с цел да подпомогнем обучението на нашите студенти се оборудвахме с видеокамера, която има отделна връзка със сателитната мрежа, за да предава снимки на интервал от 60 секунди. Няма никаква причина да не можем да променим настройките за излъчване на видеозапис в реално време. — Той даде на Реджи интернет адреса на страницата, където можеха да гледат видеото.
Реджи го въведе и те видяха изображение на самолетната писта на остров Джонстън, което беше леко размазано, защото честотата на кадрите намаляваше, минавайки през различните сателити и интернет мрежи. Двумоторният товарен самолет, който отнасяше петимата техни колеги, в момента ускоряваше по пистата. След няколко секунди се издигна във въздуха и започна да кръжи над острова, за да изчака момента, когато отново ще може да кацне.
Кай попита Реджи дали може да запише онова, което виждат. С толкова бързо движение, че Кай не можа да го проследи, Реджи пусна някакво записващо приложение.
— Ето! По-късно този запис ще ни даде възможност за някои интересни анализи.
Кай вече беше казал на Аспен за изгубената връзка с остров Кристмас. Британският учен изглеждаше забележително спокоен.
— Е — чу се гласът му от високоговорителя, — Шарлът и останалите вече са в безопасност. Доктор Танака, трябва да кажа, че за нас всичко това е много вълнуващо. Точно от това имахме нужда, за да разчупим нашата обичайна рутина. — Друг приглушен глас се чу зад този на Аспен. — Брент ми напомни, че дори имаме термос с чай, за да ни помогне да прекараме бурята, така да се каже.
— Доктор Аспен — каза Кай, — повярвайте, надявам се да греша.
— Не знам какво повече бихме могли да направим.
— Вие ще бъдете нашето първо потвърждение дали си имаме работа с истинско цунами, или не. Вие сте върху една бетонна постройка, нали?
— Не би могла да бъде по-здрава. Вие янките явно не си падате по икономията на строителни материали. Това е най-близкото безопасно място, където можем да се подслоним. Така както я гледам, бих се осмелил да кажа, че е най-здравата постройка тук на острова. Разбира се, не докарахме никакви превозни средства.