Дори сега, ако се върна мислено в момента, когато за пръв път бе спомената идеята за „гените на убиец“, и то не от кого да е, а от Лори, гърбът ми пак се сковава, а гневът плъзва нагоре по гръбнака ми. Това не само е идея, заслужаваща единствено презрение, не само е клевета. Тя ме оскърбяваше и като юрист. Още когато за пръв път чух израза, веднага прозрях колко е мракобесен, как извращава истинската наука за генетичния фактор в поведението, за да нахлупи върху нея псевдонауката на нечистоплътни юристи, циничния език, чиято истинска цел е да повлияе на съдебните заседатели, да ги заблуди с блясъка на научната неопровержимост. „Гените на убиец“ са лъжа. Адвокатско мошеничество.
Тази идея сама по себе си подрива основата на наказателното право. В съда ние наказваме криминалните помисли — mens rea, виновното съзнание. Има древно правило: „Aclus non facil reum nisi mens sit rea“2. Затова не осъждаме деца, пропаднали алкохолици и шизофреници — те са неспособни на решението да извършат престъпление, като разбират истинското значение на своите постъпки. Свободната воля е също толкова важна за закона, колкото и за религията, и за всяка система от морални норми. Ние не наказваме леопарда за това, че е див. Пък и дали Ладжудис би се осмелил да използва такъв довод? „Роден лош“? Аз вярвах, че би се опитал. Независимо дали имаше някакви научни или юридически основания, той би го нашепнал на съдебните заседатели като клюка, като споделена тайна. Той би намерил начин.
Разбира се, накрая се оказа, че Лори е права — „гените на убиец“ хвърлиха сянката си над нас, макар и не точно така, както тя очакваше. Но на първата среща Джонатан и аз, възпитани в хуманистичната традиция на закона, инстинктивно отхвърлихме тази идея. Присмяхме й се. Само че тя бе обладала въображението и на Лори, и на Джейкъб.
Долната челюст на сина ми буквално увисна.
— Някой ще ми каже ли за какво си говорите тук?
— Джейк… — започнах, но думите не идваха.
— Какво? Някой да ми каже!
— Баща ми е в затвора. И то от отдавна.
— Но нали изобщо не си познавал баща си?
— Не е съвсем вярно.
— Но ти така ми каза! Винаги си го казвал.
— Така е, казвах го. Съжалявам. Никога не съм го познавал истински, това поне е вярно. Но знаех кой е той.
— Значи си ме лъгал?
— Не ти казвах цялата истина.
— Лъгал си ме.
Наведох глава. Всички причини, всички мои преживявания в детството сега изглеждаха смехотворни и неуместни.
— Не знам.
— Стига бе… И какво е направил?
Поех си дъх.
— Убил е едно момиче.
— Как? Защо? Какво е станало?
— Наистина не искам да говоря за това.
— Не искаш да говориш за това ли? Да бе, как ли пък ще искаш!
— Той е бил зъл човек, Джейкъб, това е всичко. Нека не задълбаваме повече.
— И защо не си ми казал?
— Джейкъб — намеси се Лори тихо, — аз също не подозирах. Научих едва снощи. — Тя хвана ръката му. — Не се стряскай. Още се мъчим да проумеем как да се справим с това. Опитай да запазиш спокойствие, бива ли?
— Ама това… това не е истина. Защо не си ми казал? Нали той ми е… да бе, пада ми се дядо. Как така ще криеш от мен? Ти за какъв се мислиш, бе?
— Джейкъб! Внимавай как говориш с баща си.
— Няма нищо, Лори, има право да се чувства засегнат.
— Ами да, засегнат съм!
— Джейкъб, не ти казах, както не казах и на никой друг, защото се боях, че хората ще си създадат друга представа за мен. А сега се боя, че хората ще си създадат друга представа и за теб. Не исках това да се случи. Някой ден, може би съвсем скоро, ще ме разбереш. — Той впи сърдит поглед в мен. — Не исках да стигнем дотук. Исках… исках да оставя всичко това зад гърба си.
— Но, татко, това е част от мен.
— Не съм съгласен.
— Имах право да знам.
— Джейк, с това също не съм съгласен.
— Значи не съм имал право да знам, така ли? За собствения си род?!
— Имаше право да не знаеш. Имаше право да започнеш на чисто, да бъдеш какъвто ти поискаш, също като останалите деца.
— Но аз не съм като останалите деца.
— Разбира се, че си като тях!
Лори обърна глава встрани.
Джейкъб се облегна и отпусна на стола. Изглеждаше по-скоро смаян, отколкото разочарован. Въпросите и оплакванията бяха начин да отприщи чувствата си. Поседя умислен.