— Не е за вярване — промърмори той объркано. — Направо не е за вярване. Не мога да повярвам, че си го направил…
— Виж какво, ако си ми ядосан, че те лъгах, твое право е. Но аз постъпих така с добри намерения. Направих го за теб. Правех го за теб още преди да се родиш.
— Да бе, да! Правил си го за себе си.
— Да, но и за сина си — за сина, който се надявах да имам един ден, за да направя живота му малко по-лек. За теб.
— Ама не стана както си искал, нали?
— Според мен стана точно това. Мисля, че твоят живот досега беше по-лек, отколкото можеше да бъде. Искрено се надявам да е така. Поне няма съмнение, че беше по-добър от моя.
— Татко, виж докъде се докарахме.
— Е, и?
Той замълча. Лори опита пак с подкупващ тон:
— Джейкъб, сега трябва да внимаваме как говорим един с друг, не мислиш ли? Опитай се да разбереш подбудите на баща си, дори и да не ги приемаш. Постави се на негово място.
— Мамо, нали ти каза току-що, че имам „гени на убиец“?
— Не съм казвала това, Джейкъб.
— Ама се подразбираше. Каза го, то си е ясно!
— Знаеш, че не съм го казвала. Дори не вярвам в това. Говорех за други съдебни дела, за които четох.
— Мамо, не ти се сърдя. Това просто си е факт. Ако не се тревожеше, нямаше да търсиш в „Гугъл“.
— Факт ли? Ти как реши изведнъж, че е факт?
— Мамо, нека те попитам нещо — защо хората искат да говорят само за наследяването на добрите качества? Ако детето на някой атлет се прояви в спорта, никой не се притеснява да каже, че е наследило дарбата на баща си. Когато и детето на някой музикант е талант в музиката или когато детето на професор е умно — за това говоря. Каква е разликата, а?
— Не знам, Джейкъб. Но не е същото.
Джонатан мълчеше от толкова дълго време, че бях забравил за присъствието му. Той каза невъзмутимо:
— Има разлика — не е престъпление да си атлетичен, музикален или умен. Но трябва да бъдем крайно предпазливи с идеите да пращаме в затвора хора заради качествата им, а не заради постъпките им. Защото тази гнусотия твърде дълго е била част от историята на човечеството.
— А аз какво да правя, ако наистина съм такъв?
— Джейкъб, какво се опитваш да кажеш? — вметнах аз.
— Ами ако го нося това в себе си и не мога да го потисна?
— Стига глупости.
Той само завъртя глава. Мълчанието, проточило се десетина секунди, ми се стори твърде дълго.
— Джейкъб — казах накрая. — „гени на убиец“ не е нищо повече от израз. Метафора. Разбираш, нали?
Той сви рамене.
— Де да знам.
— Джейк, ти не го разбираш правилно, това е. Дори ако детето на убиец също стане убиец, нямаш нужда от генетиката, за да го обясниш.
— А ти откъде знаеш?
— О, мислил съм за това, повярвай ми, и то много. Само че е невъзможно. Представи си го така — ако Йо-Йо Ма имаше син, той нямаше да се роди с умението да свири на виолончело. И на него би му се наложило да се учи да свири, както на останалите. Можеш да наследиш само дарба, някакъв потенциал. Единствено от теб зависи какво ще направиш с нея, какъв ще бъдеш.
— Ти наследи ли дарбата на своя баща?
— Не.
— Защо си толкова сигурен?
— Погледни ме. Виж живота ми, както ти каза Джонатан. Познаваш ме. Живееш с мен четиринайсет години. Някога прибягвал ли съм до насилие, дори веднъж?
Той пак вдигна рамене, не беше убеден.
— Може би изобщо не си се учил да свириш на своето виолончело. Това не означава, че нямаш дарбата.
— Джейкъб, какво искаш да ти кажа? Невъзможно е да докажеш такива твърдения.
— Знам. Това също е проблем за мен. Как да знам какво нося в себе си?
— Нищо не носиш.
— Татко, чуй ме — мисля си, че знаеш много добре как се чувствам сега. И аз знам много добре защо не си казал на никого за това толкова години. Не е защото хората щяха да си помислят нещо за теб.
Джейкъб се облегна и скръсти ръце отпред, за да покаже, че не му се говори повече. Той се вкопчи в идеята за „гените на убиец“ и не мисля, че и по-късно се отказа от нея. Реших да не продължавам този разговор. Нямаше смисъл да му изнасям лекция за безкрайния човешки потенциал. Подобно на другите от своето поколение той предпочиташе научните обяснения пред общоприетите истини. Знаеше какво се случва, когато науката се сблъска с упованието във вярата.