— Казах, че не знам.
— Сара, аз обаче знам. От много години такава ми е работата и съм уверен, че Джейкъб не го е направил. Уверявам те — не е той. Той е напълно невинен.
— То се знае, че ще го кажете. Вие сте му баща.
— Вярно, негов баща съм. Но не само заради това. Има доказателства. Ти не си ги виждала, но аз знам.
Тя се обърна към мен със снизходителна усмивчица, сякаш за миг аз се превърнах в дете, а тя — във възрастен човек.
— Господин Барбър, не ми е ясно какво искате да кажа. Какво знам аз? Не сме били толкова гъсти нито с Джейкъб, нито с Бен.
— Сара, нали ти ми подсказа да погледна във „Фейсбук“?
— Не бях аз.
— Добре, нека го кажа иначе — ако си била ти, защо би го направила? Какво би искала да науча?
— Добре, но няма да смятаме, че аз съм ви казала нещо, нали?
— Съгласен съм.
— Защото не искам да се забърквам, нали разбирате?
— Разбрах.
— Просто… такова де… бяха плъзнали разни слухове и помислих, че може би ще искате да знаете какво си приказват учениците. Защото май никой нищо не стопляше, ако се сещате. Никой от хората, които се занимаваха с това. Без да ми се обиждате, ама всички бяхте много заблудени. А в училището се знаеше. Някои ученици разправяха, че Джейкъб имал нож и двамата с Бен се сбили. А вие само се шматкахте ей така, напразно. Бен от доста време се мъчеше да тормози Джейкъб, да ви е ясно. Не че хората стават убийци заради такива неща. Но си помислих, че и това трябва да го знаете.
— Защо Бен тормозеше Джейкъб?
— А вие защо не попитате Джейкъб? Ваше дете е.
— Питах го. Изобщо не спомена Бен да го е тормозил. Само ми казва, че всичко било наред, нямал никакви разправии нито с Бен, нито с някой друг.
— Щом така казва… не знам, може и аз да бъркам.
— Моля те, Сара, самата ти не вярваш, че бъркаш. Защо Бен тормозеше Джейкъб?
Тя вдигна рамене.
— Е, не беше чак толкова зле. Всеки го тормозят. Да де, не чак тормозят, но се заяждат с всеки. Виждам как ви светват очите, като казвам „тормозят“, все едно е много страшно. На възрастните много им харесва да дърдорят за тормоза в училище. Идват и разни психолози да ни обясняват как да се справяме с това.
Тя поклати глава.
— Да речем, че не е било тормоз, а заяждане. За какво са се заяждали?
— Ами за каквото се дърлиме в училище — Джейк бил гей, бил техноманиак, бил загубеняк.
— Кой го казваше?
— Кой ли не. Не е толкова важно. Заяждат се с някого, докато им писне, после се захващат с друг.
— Бен заяждаше ли се с Джейкъб?
— Да, ама не беше само Бен. Не го приемайте зле, но Джейкъб не го смятат за много готин.
— Така ли? А за какъв го смятат?
— Ами не знам. Не е никакъв. Трудно ми е да ви обясня. Ще ми се да кажа, че Джейк е от свежите техноманиаци, само че при нас няма такова нещо. Схващате ли?
— Не.
— Е, знаете, че си имаме спортяги, нали? А той изобщо не е от тях. Имаме си и умници, нали? А той не е чак толкова умен, че да бъде и от тях. Да де, умен си е, но не чак толкова. Трябва с нещо да изпъкваш, сещате ли се? Да свириш на някакъв инструмент, да си в някой отбор или в театралната трупа, или нещо друго, може да си от малцинствата, може да си лесбо или някакъв тъпчо, или още нещо — не че е лошо. Но като няма нищо такова, ставаш един от тълпата. Ставаш обикновен и никой не знае как да те нарича — значи си нищо, ама не в лошия смисъл. Такъв си беше и Джейкъб. Обикновен. Това вече разбирате ли го?
— Напълно.
— Наистина ли?
— Да. Ти каква си, Сара? С какво изпъкваш?
— С нищо. Същата съм като Джейкъб. Никаква.
— Но не в лошия смисъл.
— Вярно.
Хора, които влизаха или излизаха от „Старбъкс“, се заглеждаха любопитно в нас, макар че не знаех дали ме разпознават. Може би вече изпадах в параноя.
— Само исках да ви кажа, че… — тя се позапъна, за да подбере думите — … е много хубаво това, което се опитвате да направите. Искате да докажете, че Джейкъб е невинен, сещате се. Вие трябва да сте много добър баща. Ама Джейкъб не е като вас. Знаете си го, нали?
— Не… Защо?
— Ами така се държи. Много си мълчи. И е някак свит. Не казвам, че е лошо момче. Изобщо не е лош. Но няма много приятели, нали разбирате? Те са малка тайфа с Дерек и оня Джош — а това момче направо е откачено. Много е сбъркано в главата, казвам ви. Но Джейкъб няма много приятели около себе си. Искам да кажа, че май така си му харесва. Негова си работа, то се знае. Не се опитвам да го наклепам. Само дето сигурно си мисли какви ли не неща. Де да знам… Не ми се вижда щастлив.