Наличието на пестеливо отмерване на споменатия разход недвусмислено говореше за енергийна криза. Едно от безпокойствата на винаги загрижената Бел. То да бъде доловено в гласа й, дори когато бе най-обективна: „Да се реже до кокал и нищо друго!“
Всички в „Бин Джезърит“ знаеха, че в днешно време неотстъпно ги следят наблюдателните очи на счетоводната служба, настроена твърде критично към безцелно изтичащата жизнена енергия на Сестринството.
Белонда влезе с бърза крачка и без предизвестие в работното помещение със свитък от записи на носител от ридулианов кристал в лявата си ръка. Стъпваше по пода така, сякаш го мразеше и му казваше: „На ти! И това! И още!“
Удряше го, сякаш си бе заслужил боя заради простия факт, че се намира под нозете й.
Одрейди почувства как сърцето й се сви, когато видя изражението в очите на Бел. Ридулиановите записи издадоха звука „Шляп!“, след като светата майка ги хвърли върху масата.
— Лампадас! — изрече Белонда с агонизиращ глас. Одрейди нямаше нужда да отваря свитъка. Кървавата вода край Морското Дете се бе превърнала в действителност.
— Има ли оцелели? — прозвуча напрегнато гласът й.
— Нито един.
Бел се свлече в стола с биологично саморегулиране, който винаги се намираше откъм нейната страна на масата на Одрейди.
Влезе и Тамалани, седна до Белонда. И двете бяха като поразени от гръм.
Нито един оцелял.
Одрейди разреши на една бавна тръпка да се спусне от гърдите й до ходилата на краката. В момента никак не я смущаваше, че другите сигурно са успели да забележат снемащата напрежението й реакция. Нейната работна стая бе виждала и по-срамни поведенчески прояви. — Кой докладва? — попита Одрейди.
Отговори Белонда:
— Новината дойде от шпионите на ПОСИТ#, за което свидетелства поставеният специален знак. Без съмнение информацията е предоставена от Равина.
Одрейди не знаеше какво да каже. Погледна през широкия нисък прозорец непосредствено до събеседничките й и видя прелитащи снежинки. Да, новината бе в съзвучие с картината отвън, където зимата тържествено бе повела бойните си сили.
Сестрите от Дома на Ордена не бяха никак доволни от втурването на зимата. Потребностите принудиха Службата за метеорологичен контрол да намали рязко температурата. Не можеха да прибягнат до плавно преминаване към зимни условия, нито да се отнесат милостиво към растителния свят, който сега трябваше да заспи смразен. Всяка нощ бе по-студена от предходната с три-четири градуса. За около седмица и нещо животът потъна в сякаш безкраен мраз.
Да, беше студено и напълно в тон с новината за Лампадас.
Една от последиците от промяната на времето бе мъглата. Одрейди видя как тя се разсейва, след като свърши леката снежна буря. Много объркващо време. Точката на оросяване бе доведена близо до температурата на въздуха, така че мъглата се стелеше на вълма в оставащите влажни участъци. Подобно на късчета тюл, тя се вдигаше от земята и се носеше през оголелите дървета на овощните градини като отровен газ.
Нито един ли не е останал жив?
Белонда поклати отрицателно глава в отговор на питащия поглед.
Лампадас, истински скъпоценен камък в мрежата от планети на Сестринството и дом на тяхната най-високо ценена школа, се бе превърнала в кълбо от пепел и втвърдена стопилка. Там бе останал и башарът Алеф Бурзмали заедно със специално подбраната си военна част, на която възложиха отбраната.
Всички ли са мъртви? — Всички са мъртви — гласно потвърди Белонда.
Бурзмали, любимият ученик на стария башар Тег, си бе отишъл безвъзвратно, а смъртта му не бе донесла и капка полза. Лампадас с великолепната си библиотека, брилятните преподаватели, първокласните ученици… Всичко бе вече минало.
— И Лусила ли? — попита Одрейди.
Светата майка Лусила, която заемаше поста на вицеканцлер на планетата, бе надлежно инструктирана да избяга още при първия знак за опасност, като вземе със себе си колкото може повече от обреченото, съхранявайки го в Другите Памети.
— Шпионите са категорични, че никой не е оцелял — отново натърти Белонда.
До „Бин Джезърит“ бе стигнало смразяващо предупреждение:
„Следващите може да сте вие!“
Възможно ли е човешко общество да бъде с притъпено до подобна степен чувство за болка, недоумяваше Одрейди.
Съвсем ясно си представяше как новината пристига в някоя база на почитаемите мами по време на закуската: „Унищожихме още една база на «Бин Джезърит». Казват, че десет милиарда са мъртви. Това е шестата планета за този месец, нали? Ще ми подадеш ли сметаната, драга?“