Мадлин бутна клипборда в ръцете на Ема. Отгоре пишеше „ПЕТИЦИЯ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ТЕЪР ВЕГА“. Отдолу имаше безброй подписи. На масата се мъдреше буркан с надпис „ПОМОЩ ЗА ГАРАНЦИЯТА“, пълен с банкноти от един, пет и десет долара и дори една-две двайсетачки.
— Искаш ли да се включиш, Сътън? — рече енергично Мадлин, а в гласа й се усети остра нотка. — Петнайсет хиляди са доста пари и всеки долар ще ни дойде добре. Теър в никакъв случай няма да издържи цял месец в затвора. Трябва да го измъкнем оттам колкото се може по-скоро.
Ема прокара език по зъбите си. Единственото нещо, което я бе поддържало досега, бе мисълта, че Теър ще остане в затвора до изслушването. Само че нямаше как да го каже на Лоръл и Мадс. Зачуди се какво ли щеше да стане, ако на следващия ден се появи с тениска с надпис „ТЕЪР МОЖЕ БИ УБИ БЛИЗНАЧКАТА МИ“.
Тя вдигна глава и видя, че Лоръл я гледа втренчено. Тогава си спомни думите на госпожа Мърсър — че Сътън е трудна сестра. Искаше й се да знае защо завръщането на Теър толкова я беше ядосало. Дали защото той бе отишъл в стаята на Сътън, а не в нейната? Дали Лоръл ревнуваше заради това и дали знаеше, че Теър е влюбен в Сътън? А може би смяташе, че Сътън й го е откраднала.
А може би Лоръл й се гневеше по някаква съвсем различна причина — нещо, което Ема и аз не можехме дори да си представим.
За щастие Ема бе спасена от Шарлът, която я прегърна през раменете.
— Хайде, мацки. Дори активистите трябва да ядат — избумтя гръмогласно тя, махвайки на Мадлин и Лоръл. — Запазих любимата ни маса.
Мадлин и Лоръл свиха рамене, прибраха петицията и банерите в чантите си и се изправиха. Без да каже нищо повече, Шарлът ги поведе към дървената маса в големия двор на закусвалнята. Край тях цъфтяха пустинни цветя. Около пръснатите навсякъде малки хранилки за птици с формата на маргаритки пърхаха колибрита. На съседната маса седяха група момичета от духовия оркестър и се кискаха на някаква снимка в айпад. На друга маса няколко мускулести първокурсници се стреляха с топчета през сламки. Групичка суперкльощави мацки седяха на измазаната с хоросан ограда и похапваха с малки лъжички свежо сирене.
Наблизо се чу писклив смях. Ема се обърна и видя приближаващите се близначки Туитър. Габи беше облечена с панталон седем осми, обкантен с ширит, и лента за глава със същата шарка. Между перлените копчета на лимоненозелената й риза се подаваше малко парченце прасковен корал, закачен на фина верижка. Лили пък изглеждаше така, сякаш бе опустошила гардероба на Къртни Лав. Тя носеше супер къса карирана пола, обсипана с безброй безопасни игли, черен накъсан чорапогащник и черна блузка с паднал ръкав, който разкриваше доста голяма част от бюста й.
— Здравейте, дами — каза Габи, въртейки около пръста си кичур от русата си коса.
— Здрасти — отвърна й безцеремонно Мадлин.
— Не се радвате особено да ни видите — намръщи се Лили.
Лоръл завъртя очи и топна парченце суши в соевия сос.
Близначките Туитър седнаха до тях и отвориха кутиите си за обяд. И двете си бяха взели органичен йогурт и банан.
— И така, мацки — каза Лили, докато белеше плода. — След като вече сме пълноправни членове на… — тя се огледа и снижи гласа си — Играта на лъжи, кой ще бъде обект на следващия ни номер? — Сините й очи проблеснаха от въодушевление.
Мадлин сви рамене. Тя избърса с опакото на дланта си блещукащия прасковен руж, с който бе покрита порцелановобялата й кожа.
— Не ме интересува — отвърна тя, хвърляйки безразличен поглед над главата на Ема.
Но лицето на Лоръл грейна.
— Всъщност имам идея. — Тя се огледа заговорнически и снижи глас: — Какво ще кажете за него? — Тя посочи към някого зад гърба на Ема. Всички се извърнаха. Когато Ема видя за кого става въпрос, сърцето й спря. Итън гледаше на другата страна и потропваше с крак по тухлената стена, стиснал в ръката си книга.
— Итън Ландри? — рече Габи изненадано.
— Защо не? — попита Лоръл. Тя вдигна глава и срещна погледа на Ема, която усети как бузите й пламват. Когато предишната седмица двете бяха отишли да си избират тоалети за бала, тя беше признала, че харесва Итън. А Лоръл ги беше видяла да се прегръщат на тенис корта. Това си беше чисто прецакване, може би отмъщение за това, че Теър се бе появил в стаята на Сътън.
Шарлът изкриви уста неодобрително.
— Итън? Това няма ли да е повторение?
— Да, нали решихме без повторения, Лор — напомни й Мадлин.