Ема едва не се задави със сандвича си с пуйка, който бе извадила от чантата на Сътън. Какво означаваше това? Да не би да са правили номер на Итън? Тя се замисли за клиповете с номера от Играта на лъжи, които бе видяла на компютъра на Лоръл. В нито един от тях не бе видяла Итън. Какво се беше случило? Защо той не й беше разказал за това?
— Технически е повторение, предполагам — съгласи се Лоръл и млясна замислено с устни. — Но ние така и не му върнахме за това, че ни провали номера с теб, Сътън. — Тя говореше за нощта, когато Итън се беше натъкнал на Шарлът, Мадлин и Лоръл в гората. Те бяха завързали Сътън и й бяха сложили превръзка на очите, за да заснемат клип с фалшиво задушаване, същия, който се беше озовал в Интернет и беше накарал Ема да потърси близначката си. Итън бе решил, че Сътън е в опасност и се бе намесил, за да ги спре. Но той бе казал на Ема, че сестра й се изсмяла и се престорила, че няма нищо. — А и ще се погрижим самия номер да е по-различен.
Мадлин лапна едно зърно грозде.
— Знаете ли, Итън е доста добра цел. Той е толкова чувствителен и емо. Сигурно ще заплаче или нещо такова.
— Голяма работа — пропя Лили. Тя започна да пише нещо в Туитър, пръстите й направо летяха по клавиатурата.
— Значи планирането е в ход — обяви Мадлин. — Утре, у дома?
Ема преглътна тежко. Имаше усещането, че всичко се развива твърде бързо и излиза извън нейния контрол.
— Не трябва ли да оставим Итън на мира? — изтърси тя.
Всички се обърнаха и я зяпнаха.
— Защо, Сътън? — попита Лоръл, която очевидно се забавляваше. — Да не би някой да пази някаква тайна от нас?
Ема огледа приятелките на Сътън, засегната, че Лоръл я бе поставила в такова положение. Тя бе единственият човек, на когото бе доверила за Итън — не беше сигурна, че останалите момичета ще разберат. Срещите с него бяха изключително несътъновска постъпка, странен избор след популярния Гарет. А и какво щеше да им каже? Не беше съвсем сигурна какво става между нея и Итън. Не можеше да се каже, че са гаджета… все още.
Ема отвори рязко кутията си с диетична кола и пръсналата течност заля ръката й.
— Не пазя никакви тайни — рече спокойно тя с най-добрия си презрителен сътъновски глас. — Особено свързани с Итън. — От думите я заболя.
— В такъв случай няма да има проблем да му скроиш номер с нас — каза Лоръл и шумно плесна с ръце. След това посочи с пръст изпънатия му гръб. — И така, мацки, господин Емо-бой е следващият.
11.
Парти за четирима
Същата вечер звуци от най-новото хип-хоп увлечение на Лоръл се прецедиха от стаята й и достигнаха до ушите на Ема. Тя притисна длани към слепоочията си. Какво ли не би дала за един следобед с Алекс, най-добрата й приятелка от Хендерсън, да послуша малко „Вемпайър уикенд“ или каквато и да е друга група, която да не включва „Бейби, бейби, бейби“ в текста си. Зачуди се дали близначката й е споделяла ужасния музикален вкус на Лоръл.
Трябва да се отбележи, че музикалният ми вкус винаги е бил безупречен. Не мога да изброя всички невероятни концерти, на които съм била — а аз съм сигурна, че са доста, — но всеки път, когато по радиото пуснеха Адел, Мъмфърд&санс или Лике Ли, аз знаех, че са в списъка ми с най-въртени парчета. Откъси от текстовете им ме преследваха като примамливи гласове на сирени от миналото.
— Не мога да дойда, Кейлъб — чу Ема гласа на Лоръл. — Казах ти, че довечера ще излизаме семейно на вечеря.
Ема въздъхна, отиде до гардероба на Сътън и прегледа купчината тениски, сгънати и подредени по-чинно и от тези в „Гап“. Когато ставаше въпрос за дрехи, Сътън държеше всичко в идеален ред. Ема извади една тюркоазна тениска от купчината, навлече я през глава и избра чифт тъмни тесни дънки в комплект с пантофки цвят металик.
— Да, знам, че е кофти. — Гласът на Лоръл вибрираше през стената. — Хич не ми се ходи. Колкото по-малко време прекарвам с нея, толкова по-добре.
Ема се досети, че става въпрос за нея. Когато двете с Лоръл се бяха прибрали вкъщи след тренировката по тенис, госпожа Мърсър обяви, че семейството им сериозно се нуждае от повече време заедно — с други думи, Ема и Лоръл трябваше да заровят томахавката — затова всички заедно отиват на вечеря в „При Артуро“, скъп ресторант в един от курортите на Тусон. В миналия си живот Ема сигурно щеше да работи в „При Артуро“ като сервитьорка, вместо да вечеря там със семейството си. Искаше й се да може да каже на госпожа Мърсър да не си прави труда да организира сближаващи семейни вечери. След решението да скроят номер на Итън, тя също не бе сигурна, че иска да се сдобри с Лоръл.