Публиката се смее с известно неудобство. Някои сумтят недоволно, а една жена дори вика „уууу“. Затова пък управителят на клуба неочаквано започва да се киска пискливо, което предизвиква вълна от доста по-искрени смехове сред зрителите.
– Видя ли, Йоавуш? – Той очевидно се радва на сценката и както ми се струва, си мисли, че уловката му е проработила. – Нищо не се случи! Това му е хубавото на хумора, че понякога човек може да му се присмива. И ако ме питате мен, братя мои, това е най-големият проблем на левите – те не умеят да се смеят. Не и не, да сте видели някога левичар да се смее? Залагам хиляда на сто, че не сте. Дори когато е сам, не се смее, а общо взето, е сам, но някак си положението въобще не разсмива левите! Не мога да ги разбера… Той изтръгва от вътрешностите си своя търкалящ се кикот и публиката му отвръща с търкаляне. – Мислели ли сте някога как ще изглежда светът без левичари? Той стрелва с поглед Йоав, после и зрителите, и усеща, че му се отпуска изключителният шанс от още няколко минути, затова бърза да продължи:
– Помислете само, най-скъпи ми жители на Натания, затворете очи за миг и си представете свят, в който можете да правите всичко, ама всичко, каквото ви хрумне, и никой за нищо не ви показва жълт картон. Няма жълт картон! Няма и червен картон! Няма кисели физиономии по телевизията, няма злъчни статии във вестниците! Няма вече петдесет години от сутрин до вечер да ни надуват главата с тая окупация и окупатори, та окупатори, няма ги ония, дето са забравили, че са евреи! Зрителите кимат утвърдително, слушат го, а той се разпалва от топлите им чувства, като през цялото време избягва да погледне дребната женица.
– Иде ви да обявите полицейски час за една седмица в някое малко село? Бам, готово, имате го! Ден след ден, колкото ви душа иска… Нов поглед към публиката: – Вицовете за левите не се смятат за политика, нали, Йоав? Това е излагане на фактите. Супер! Та докъде бяхме стигнали? Искате да видите как арабите танцуват пред бариерите? Бам! Една ваша дума и те танцуват, пеят, събличат се. Брей, колко са жизнерадостни тези екзотични хора! И как се отпускат благодарение на специалната атмосфера на контролните пунктове! А как обичат да пеят там в хор: Кооол од ба-левааав пенииима!9 И как им харесва да разкриват женската си същност: Сабах ал-хер, сабах ал-нур10, граничен полицай, подай ми кур! Той започва леко да поклаща тялото си, върти ханша и задника си в такт с думите, пляска с ръце бавно и ритмично: Сабах ал-хер, сабах ал-нур, граничен полицай, подай ми кур! Движенията на тялото му се отразяват като мътни вълни в бакърения съд зад него. Неколцина мъже се присъединяват, той пее и ги насърчава да имитират пресиления му арабски акцент. Войниците в отпуск също запяват, крещят думите (след кратко колебание, което ми се струва, че се дължи не на вулгарната дума, а заради споменаването на граничната полиция), сега вече пеят и три-четири жени, пищят и пропускат последната дума, но на нейно място прекалено разпалено пляскат с ръце, а една дори улюлюка с длан на устата. И на мен ми се струва, че цялото това пеене не е толкова просто, съвсем не, защото мъжът на сцената се надсмива над публиката и си играе с нея, но само след миг изглежда така, сякаш уж подведената от него публика го тегли към собствения му капан. Това двойно движение от него към зрителите и от тях към него ги прави съучастници в нещо подобно на хлъзгаво и блудкаво злодеяние. Сега той решава да раздели певците на две групи – мъже и жени – и дирижира ритмично, размахва ръце пресилено разчувстван и почти целият салон весело пее с него. Той дирижира хора – аз подозирам, че е целял тъкмо това мрачно съучастие, което ни гъделичка някъде дълбоко в нас и предизвиква усещането за лепкаво и доста спорно удоволствие, едновременно отблъскващо и привличащо – и с едно движение събира в ръка песента на всички. Настава миг тишина, музикална пауза, почти долавям как отмерва наум тактовете – едно, две, три, четири, – след което отново се разпалва:
– Искате ли за закуска да зариете няколко кладенеца, праведници? Добрата фея ви дава своята вълшебна пръчица за една седмица! За петдесет години! Идва ви наум да си устроите малко антиарабско забавление? Административен арест за цяяяял живооот? Обиск по донооооос! Неколцина от публиката се включват в неговите бавни и ритмични пляскания с ръце над главата, придружени от тропането с крак по дървената сцена, което вече силно отеква в целия салон. – Искате ли да си поиграете на Монополи-отчуждаване? На сантасе-полицейски час? На бридж-бариера? Или може би ви се ще жив щит? „Сламена вдовица“11? На криеница по схемата има ток–няма ток? Искате стерилни шосета? Или „я-се-изпикай-на-стоката-Ахмед-да-изглежда-прясна“? От дума на дума той все повече се разгорещява, чертите на лицето му се изострят, изпъкват по-ясно, сякаш някой ги е подсилил с туш.