— Ами да, Хайръм. Нали знаеш: искат да изтъргуват нещо?! — рече Бийсли и тихичко се изкиска. — Представи си само — да се разкрият пред един търгаш, при това янки! Хенри така казва за тебе. Казва, че си способен да смъкнеш кожата от гърба на някого по най-мазния…
— Остави Хенри на мира! — сряза го Тейн. — Нека поне веднъж да не го намесваме в нещо.
Тейн седна на земята, трите същества също седнаха и се обърнаха с лице към него.
— Попитай ги какво искат да изтъргуват.
— Идеи — отвърна Бийсли.
— Идеи ли?! Но това е лудост…
И в същия миг Тейн разбра, че не е.
От всички стоки, които можеха да се продадат на един чужд народ, идеите бяха най-ценните и най-лесните за търгуване. Нямаше нужда от складове, не разстройваха икономиката (поне не веднага) и приносът им към благосъстоянието на нацията беше много по-голям от този на търговията с материални стоки.
— Попитай ги — обади се отново Тейн — какво ще искат в замяна на седлата, които яздят.
— Те искат да знаят ти какво имаш да им предложиш.
Ето този въпрос бе най-голямата пречка, защото на него много трудно можеше да се намери отговор.
Автомобили и камиони — двигателите с вътрешно горене… е, може би не. Защото те вече си имаха своите седла. В очите на тези същества Земята бе остаряла от гледна точка на транспорта.
Жилищната архитектура… не, тази идея едва ли струваше нещо, а пък и Тейн бе видял онази къща… Значи, те разбираха от къщи.
Платове? Не, те си имаха платове.
Боя, мислеше си Тейн. Може би нямаха боя.
— Виж дали се интересуват от бои — рече Тейн на Бийсли.
— Питат какво е това. Моля те, обясни им.
— Добре, тогава. Чакай сега — това е предпазно вещество, което може да се нанесе почти върху всяка повърхност. Съхранява се лесно и се нанася. Предпазва от атмосферното влияние и от корозията. Използва се също и за украса. Произвежда се във всякакви цветове, а не е и скъпо.
— Мислено свиват рамене — каза Бийсли. — Заинтригувани са, обаче съвсем слабо. Биха те слушали още. Хайде, кажи им още нещо.
„Така е по-добре“, помисли си Тейн.
От такава приказка той разбираше. Намести се по-добре и леко се наведе напред, оглеждайки безизразните, абаносови лица и опитвайки се да разгадае мислите им.
Не можеше да ги разбере. Тези три лица бяха най-безизразните, които Тейн бе виждал някога.
Всичко му бе вече познато — все едно си беше у дома. Той бе в стихията си.
А в тримата отсреща някак подсъзнателно усети, че има най-добрата търговска оферта, която някога бе получавал в живота си. И точно това го развесели и оживи.
— Кажи им — рече Тейн, — че не съм съвсем сигурен какво искат да чуят. Може би съм говорил прекалено бързо. В края на краищата идеята за боята е адски ценна.
— Те казват, че не се интересуват особено. Но би ли им разказал още нещо, просто от уважение към тях?
„Захапаха въдицата значи“, помисли си Тейн. Само да можеше умно да изиграе козовете си…
И той се нагласи удобно, готов да се пазари както трябва.
Няколко часа по-късно дойде Хенри Хортън. Придружаваше го някакъв доста зализан господин, който беше безупречно издокаран и стискаше някаква голяма папка под мишница.
Хенри и господинът спряха до стълбите, напълно слисани.
Тейн бе клекнал на земята пред една дъска и мацаше боя по нея, а извънземните го наблюдаваха. От петната боя по телата и дрехите им личеше, че и те бяха работили с боята. Навсякъде по земята се търкаляха боядисани на половина дъски и десетина стари кутии с боя.
Тейн вдигна поглед и видя Хенри и господина.
— Надявах се, че все пак някой ще дойде — рече Тейн.
— Хайръм — каза Хенри, придавайки си много по-важен вид отколкото друг път, — разреши ми да ти представя мистър Ланкастър — представител на ООН.
— Драго ми е, сър — отвърна Тейн. — Чудя се, дали не бихте…
Хенри го прекъсна с царствен жест и рече:
— Мистър Ланкастър малко се затрудни, докато си пробие път през тълпата отвън. Така че аз му предложих помощта си. Вече му обясних нашия общ интерес в това начинание.
— Много любезно беше от страна на мистър Хортън — каза Ланкастър. — Онзи глупав сержант…
— Въпрос на умение да се работи с хора — рече Хенри.
Обаче Тейн разбра, че забележката на Хенри не направи впечатление на човека от О.О.Н.
— Мога ли да ви попитам, мистър Тейн — каза Ланкастър, — какво точно правите?
— Правя трампа — отвърна Тейн.
— Трампа ли? Колко странен израз…
— Стара дума. Янките много я употребяват — рече бързо Хенри. — Има някои особени нюанси в значението. Когато човек търгува с някого, той разменя стока, но когато извършва трампа, той се готви да смъкне кожата на другия.