Викус възложи задачата на едрия черен прилеп на Хенри, Арес, тъй като той беше и силен, и бърз, а Хенри се качи при Лукса. Арес получи указания да лети над останалите в случай, че някоя от хлебарките падне и се наложи да я уловят във въздуха.
Изглежда, нищо от този разговор не успокои Темп и Тик, които очевидно бяха ужасени от идеята да се реят из широки открити пространства високо над земята. Грегор откри, че се опитва да ги успокои, което бе иронично, тъй като и на него летенето не му допадаше особено. Освен това му се щеше да лети с всеки друг прилеп, само не и с Арес. Прилепът на Хенри вероятно изпитваше към него също, толкова силна неприязън, колкото и Хенри.
Нямаха време за закуска, но Марет раздаде парчета кейк и сушено говеждо, за да ги изядат по време на пътуването. Викус каза на Грегор, че ще летят няколко часа, преди да си починат, затова Грегор сложи втори памперс върху първия на Бутс. Освен това смени позата ѝ в раницата, за да гледа назад, вместо през рамото му — така тя можеше да си бъбри с Темп и Тик и може би да ги разсейва, за да не се страхуват.
Грегор предпазливо се качи на гърба на Арес и провеси крака от раменете на прилепа. Темп и Тик с усилие се качиха отзад и се вкопчиха отчаяно в козината на гърба на Арес. На Грегор му се стори, че прилепът потрепва леко, макар че не каза нищо. Изобщо прилепите рядко се обаждаха. Изглежда, говоренето изискваше голямо усилие. Вероятно разговаряха помежду си с писъци, твърде високи, за да бъдат чути от човешки уши.
— Сега трябва да потеглим към земята на преданите — каза Викус. — Помнете, че плъховете често обхождат този район.
— Летете близо един до друг. Може да се наложи да се пазим взаимно — каза Соловет. — Във въздуха!
Прилепите излетяха. Бутс беше страшно доволна от новите си спътници. Изпя целия си репертоар от песни, който включваше „Блести, блести, мъничка звезда”, „Хей, Дидъл, Дидъл” „Паякът Итси-Битси”, „Песента за азбуката” и, разбира се, „Хляба омеси”. След като свърши, ги изпя пак. И пак. И пак. Някъде на деветнайсетия път Грегор реши да я научи на „Карай своята лодка”, просто за малко разнообразие. Бутс я запомни веднага, а после се опита да научи на нея хлебарките. Изглежда, нямаше нищо против фалшивите им гласове, макар че Грегор усещаше как мускулите на врата на Арес се стягат все повече с всеки стих.
Грегор забеляза, че владенията на хлебарките се простираха на много по-голяма площ, отколкото Италия или пещерите на прилепите. Хората и прилепите имаха малки, гъсто населени земи, които можеха лесно да защитават. Хлебарките живееха но протежение на цели километри из Подземната страна.
Как успяваха да се справят с отбраната на толкова голямо пространство?
Отговорът го осени, докато прелитаха над долина, пълна с хиляди хлебарки. Пълзливците бяха многобройни — разполагаха с огромна численост в сравнение с хората. Ако бъдеха нападнати, можеха да си позволят да загубят повече бойци. А при толкова много пространство можеха да отстъпват безкрайно и да накарат плъховете да ги последват. Грегор си помисли за хлебарките в тяхната кухня вкъщи. Те не се биеха. Бягаха да си спасяват живота. Майка му размазваше доста от тях, но те винаги се връщаха.
Сякаш след цяла вечност, Грегор усети как Арес се подготвя за кацане. Спуснаха се на брега на лениво течаща, плитка река. Грегор скочи от гърба на Арес и се приземи върху нещо меко и пружиниращо. Посегна надолу да разбере какво е и когато вдигна ръка, държеше сивозелено пълзящо растение с много листа. Растения! Тук вирееха растения без помощта на газените лампи, които долноземците използваха.
— Как растат без светлина? — попита той Викус и му показа шепа листа.
— Те си имат светлина — каза Викус, като посочи в реката. — От земята идва огън. — Грегор погледна към водата и видя как от дъното на реката се изстрелват струйки светлина. Сред растенията плуваха риби. Дългите стъбла на някои растения пълзяха по бреговете.
„О, приличат на миниатюрни вулкани”, помисли си Грегор.
— Тази река тече и през Регалия. Добитъкът ни се изхранва с растенията, но не стават за храна на хората — каза Соловет.
Грегор цяла сутрин беше ял сушено говеждо, без да си зададе въпроса с какво хранеха кравите. Вероятно можеше да прекара години в Подземната страна, чудейки се как стават нещата. Не че искаше да знае.
Хлебарките, които ловяха риба покрай бреговете, бързо си размениха няколко думи с Темп и Тик и измъкнаха с уста няколко едри риби от реката. Марет ги почисти и ги сложи върху факлите, за да m опече.