— Моите благодарности, Итака — каза Идоменей, царят на Крит, с грубоват и стържещ глас. Преди Одисей да успее да отвърне, към тях се присъедини чернобрадият Мерионес.
— И какво стана, Мерионес? — изкикоти се Одисей. — Да не се удари в скала?
— Много добре знаеш какво е станало. Таранираха ни.
— Проклети пирати — каза Идоменей. — Човек би очаквал един цар да може да плава из собствените си морета без подобни обиди. Кълна се в Посейдон, че само да се върна от Троя, ще изкарам цяла бойна флотилия в тези води и ще изколя всички боклуци, които открия.
— Колко бяха? — попита Одисей.
— Шест галери. Потопихме две, но и самите ние изгубихме една — каза Мерионес. — За известно време беше много весело — пламтящи стрели, пирати, скачащи между корабите, хвърчащи остриета. Щеше да ти е забавно.
— Щеше да ми е забавно да гледам — отвърна Одисей. — „Пенелопа” не е боен кораб. Нямаме таран на носа си. Дали и утре ще ви търсят?
— Изобщо не се съмнявам — каза Идоменей. — Знаят кой съм. Знаят също, че всички царе из Великата зеленина сега пътуват към Троя. Това беше набег за откуп. Мислели са да ме отвлекат и да ме продадат обратно на синовете ми. — Той огледа плажа и видя Нестор да върви към тях. — О, това е много благоприятен развой на събитията. Трима царе на един плаж и нито един боен кораб.
Одисей ги поведе към главния огън, а после зачака, докато ранените бяха изнесени от повредената галера. Наистина набег за откуп изглеждаше най-вероятното обяснение за атаката. Той се изкикоти. Не, че някой щеше да плати и медник, за да си върне точно Идоменей.
Разпозна един от ранените и отиде до мястото, където мъжът се бе излегнал на пясъка.
— Очаквах досега да си умрял — каза той. Белокосият моряк имаше дълбока рана на рамото си и втора над хълбока. Прорезът на рамото кървеше зле. Биас дойде с игла и топка тънък конец.
Раненият въздъхна.
— Проклятие, наистина ми писна от шевове, Одисей. Дори раните ми си имат собствени рани.
— Тогава какво търсиш още в морето, стари глупако? Последния път, когато чух за теб, ми казаха, че имаш малка ферма.
— И още имам. Също и нова млада жена и двама млади сина. — Морякът въздъхна. — Твърде съм стар да търпя шума и постоянните им изисквания.
Одисей се ухили.
— И боят с пирати е за предпочитане?
— Кой би очаквал, че пиратите ще са толкова тъпи, че да тръгнат срещу Мерионес? В името на боговете, трябва да сме избили поне седемдесет. Но и ние изгубихме тридесет добри мъже.
— Какво стана? — попита Одисей, докато Биас вдяваше конеца в иглата.
— Плавахме към Киос. Пиратската флота излезе иззад острова. Шест галери. Помислих, че сме загубени. — Той погледна към царете до огъня. — Но имахме Мерионес. Най-добрият боец във Великата зеленина. Той ни даде сила. Не много, обаче. Взеха ни на абордаж. После беше човек срещу човек. — Мъжът се засмя кисело. — И тогава старият Острозъб скочи отгоре им. Човече, трябваше да видиш шока по лицата им.
— Острозъб? — попита Одисей и хвана две парчета кожа, за да може Биас да ги зашие едно за друго с иглата. Старецът примижа от болка.
— Цар Идоменей. Наричаме го Острозъб. Няма нищо против. Честно да ти кажа, мисля, че му харесва. Определено е боец. Зъл като хърбава курва и студенокръвен като змия, но когато опре до битки… Човече, той влезе сред тях като светкавица, крещеше бойни викове и обиди. Невероятна гледка. Доста по-спокойно се спи, когато имаш смел цар.
— Боговете винаги харесват смелите мъже.
— Дано си прав, Грозни. Именно трополящите крака на боговете ни спасиха. Когато морето започна да се тресе, пиратите отстъпиха. Утре обаче ще ни чакат…
VII
КРЪГА НА УБИЕЦА
Одисей отиде до огъня и седна до спящия Гани. Облеченият в тъмна роба Мерионес бе свит на пясъка и триеше очи. Мъжът изглеждаше изтощен. Беше силен, но вече не в първа младост. Битката с пиратите, а после и дългата борба да изтеглят кораба в безопасност, го бяха изцедили. Нестор дойде и хвърли малко подпалки в огъня, а после на свой ред седна, внимавайки за лявото си коляно. Одисей знаеше, че ставите на стария цар са схванати и го болят силно. Наблизо цар Идоменей свали колана с меча си и легна на пясъка. Одисей го изгледа. И той бе прехвърлил четиридесетте. Целият свят остарява, помисли си царят на Итака мрачно. Потупа несъзнателно прасето, а после намести наметалото над раменете на животното. Гани изсумтя леко и отвори очи. Главата му се надигна и той потърка муцуна в ръката на Одисей.