— Тук някъде просто трябва да има история — засмя се Мерионес.
— Не съм в настроение за истории — изръмжа Одисей.
— О, тогава нека аз я разкажа вместо теб — настоя другият. — Одисей очевидно е отплавал обратно до острова на царицата вещица. Сигурно си спомняш, че не другаде, а точно там целият му екипаж бе превърнат в прасета… или поне така твърди той.
Възрастният мъж се усмихна.
— Хубава приказка беше. И си напълно прав, Мерионес. Помниш ли моряка ми Портеос? — Той потупа отново прасето. — Младежът не можа да устои на красотата на царицата вещица. Всичко вървеше добре, докато тя не го хвана да я гледа в циците. Казвам ви, приятели, не е мъдро да гледаш циците на вещица. И ето го резултатът. Задържахме го в екипажа от лоялност, въпреки че върши почти толкова работа, колкото пръдня на празненство.
— Как й беше името на тази царица вещица? — попита Мерионес.
— Цирцея. Най-красивата жена, която някога си виждал.
Другият се разсмя с глас, а после посочи към кошарата, където спяха останалите прасета.
— А кои са онези злочести последователи? Всичките ли са гледали циците на царицата?
— Боя се, че да — отвърна Одисей. — Очевидно до един са царе от далечни острови, отвъд Сцила и Харибда. Всеки от тях е отивал при нея, за да й се възхити. Но начинанието им било обречено от самото начало, защото тя вече била дала сърцето си на един красив моряк — мъж с невероятна хитрост, чар и върховна интелигентно ст.
— И… това естествено си ти?
Одисей се изкикоти.
— Описанието ли те обърка? Разбира се, че съм аз.
Нестор се засмя.
— Знаеш ли защо не те е превърнала в прасе? Щяло е да бъде подобрение.
— Стига лъжи за прасета — отсече Идоменей. — Какво ще правим с пиратите утре? Имам по-малко от дузина мъже, способни да се бият, а твоят екипаж е от тридесет човека. Една малка галера срещу четири големи.
Одисей въздъхна и се завъртя към царя на Крит.
— Защо хората ти те наричат Острозъб? Нищо стърчащо не виждам от устата ти.
— И на мен ми е любопитно да чуя отговора — вметна Нестор.
— И двамата ли сте замаяни? — изръмжа Идоменей. — Там има повече от двеста мъже, които само чакат да се изправят срещу ни, а вие се вълнувате от прасета и прякори.
— Никой няма да се изправи срещу ни тази нощ — каза Одисей. — Ние сме трима царе и стоим до топъл огън. Когато златният Аполон изгрее в небето утре, ще дойде времето да се тревожим за пиратите. — Той извика на един от моряците си да донесе храна за гостите, а после се излегна назад с ръка, отпусната върху унесеното черно прасе. — Така че, Идоменей, разкажи ни историята си.
Царят потри лице, а после свали шлема си и го постави на пясъка.
— Наричат ме Острозъб, защото веднъж отхапах пръста на един човек по време на битка — отвърна той изморено.
— Пръста му? — възкликна Нестор. — В името на боговете, човече, това те прави канибал.
— Един пръст не ме прави канибал — възрази Идоменей.
— Интересен проблем — замислено промърмори Одисей. — Чудя се колко пръсти трябва да изяде един човек, за да може с право да бъде наречен канибал.
— Аз не съм изял пръста! Биех се с мъжа и мечът ми се счупи. Той имаше нож и аз го захапах за ръката, докато се борех с него.
— На мен ми звучи много канибалско — каза Нестор със сериозно лице. Идоменей изгледа злостно стария цар и Одисей, неспособен да се сдържа повече, се разсмя гръмогласно.
Погледът на цар Идоменей прескочи няколко пъти между двамата.
— Чумата да ви тръшне! — каза той, което му спечели още смях, докато моряците не донесоха храна и тримата не седнаха да ядат.
— Чудя се кое е направило пиратите толкова смели този сезон — каза Нестор, докато оставяха празните си чинии на пясъка.
— Не бих се учудил, ако е смъртта на Хеликаон — отвърна Идоменей.
— Моля? — попита Одисей и стомахът му се стегна на възел.
— Нима новините не са достигнали Итака? Бил пронизан на собствената си сватба — обясни другият цар. — При това от един от моряците си — мъж, на когото вярвал. Което е прекрасна причина да не вярваш на никого, поне аз така мисля. Както и да е, новините за смъртта му се разпространиха из Великата зеленина през последните седмици. Флотилиите на Хеликаон вече не плават. Така че никой не гони пиратите. А всички знаем колко се бояха от кораба му.
— И с право — отбеляза Мерионес. — „Ксантос” ги ужасяваше с огнехвъргачите си. Още се говори за деня, в който изпепели цял пиратски екипаж жив.