— Той отвлече жена ми и уби синовете ми — каза пиратът е треперещ глас. — И когато приключи с нея, я продаде на египтяните. Така и не я открих.
Одисей помълча известно време, а когато заговори отново, в гласа му вече нямаше суровост.
— Тогава имаш добра причина да го мразиш. Никой не може да отрече това. Ако някой отвлечеше моята Пенелопа, щях да го намеря и да го накарам да страда. Един мъж е длъжен да стори най-малкото това. Но проблемът е личен и мъжете, които са с теб, ще рискуват живота си без награда за това. Идоменей не е отвлякъл техните жени и не е убил техните синове.
И с тези думи Грозния цар побутна Гани с пръста на крака си, а после пое по скалната пътека. Прасето се огледа, след което тръгна подире му. Калиадес и Банокъл последваха примера им.
— Това беше чудесна история — каза Калиадес. — Откъде всъщност си взел златния пръст?
Одисей изглеждаше изморен и отговорът му беше безизразен.
— Мой е — каза той и размаха показалеца си. — Накарах един златар да ми направи отливка миналото лято, а после да я напълни със злато.
— Колко пиратски кораба ще ни нападнат утре? — попита Калиадес.
— Може би два, в най-лошия случай три — отвърна Одисей. — Исопон е мъдър стар боец. Чу думите ми и ще се оттегли от битката, поне така мисля. Магарешкото лице е съвсем друга работа. Той има нужда от кръв и не мога да го виня. Идоменей винаги е бил жесток и егоистичен човек.
Пирия поспа малко, ала сънищата й бяха неспокойни. Отново видя деня, в която двамата с брат й отидоха да плуват за последен път в скалния басейн под мраморните късове. Ахил беше на петнадесет — с три години по-голям от нея — и вече бе красив младеж, силен и атлетичен, и горд с уменията си с копието и меча. Освен това беше превъзходен ездач и борец. Баща им го обожаваше и го обсипваше с комплименти и дарове. Пирия никога не ревнуваше. Тя също обожаваше Ахил и се радваше на успехите му.
В деня на последното им плуване сенчестият скален басейн ехтеше от смеха им. Подобни звуци рядко се чуваха в двореца, издигащ се на високия хълм над тях. Баща им беше корав мъж, който бързо се ядосваше. Слугите и робите внимаваха много да не го разгневят и дори съветниците му говореха само шепнешком.
Сега беше будна, но на светлината на златната зора сънят все още не я пускаше, като морска мъгла, вкопчена в камък. Пирия потрепери. Когато бе малка, той не се държеше жестоко с нея. Често я поставяше на коляното си и прокарваше пръсти през дългата й руса коса. Понякога й разказваше истории. Те винаги бяха свирепи, за мечове и кръв, за богове в човешки облик, които носят хаос и разруха в света на хората. После обаче се промени. Сега, като гледаше назад, тя видя, че промяната е настъпила с нейното собствено навлизане в юношеството. Очите му често се спираха върху й, а държанието му ставаше все по-студено и враждебно. Тогава Пирия не можеше да разбере каква е причината.
В онзи ужасен ден осъзнаването я прониза като копие. Тя седеше гола с брат си, когато баща им дотича по скалната пътека, крещейки обиди към нея и наричайки я курва.
— Как смееш да се показваш гола пред очите на мъж? — изкрещя той.
За нея това бе необяснимо, защото двамата с брат й бяха плували голи заедно през цялото си детство. Ала яростта на баща им бе колосална. Той нареди на брат й да се облече и да се върне в двореца и когато Ахил изчезна, я сграбчи за косата.
— Искаш да кокетничиш с мъжете, а, уличнице? Тогава ще те науча какво значи това.
Дори и сега тя не можеше да понесе спомена за последвалото изнасилване, така че затвори ума си за него, а очите й пробягаха по плажа в търсене на нещо, което да я разсее.
Одисей говореше с един набит търговец, който обикаляше Кошарата и оглеждаше прасетата. Калиадес и Банокъл стояха малко встрани от екипажа и разговаряха тихо. Тя видя, че черният мъж Биас я приближава. Той носеше в ръце кожен нагръдник и кръгъл шлем.
— Одисей ми каза да ти ги дам. Възможно е да има битка, а преди нея ни очаква дъжд от стрели.
— С кого ще се бием?
— Пирати.
Страхът се надигна в нея, ала тя не го показа. Вместо това му благодари, свали наметалото на Банокъл и си сложи нагръдника. Той бе грубо изработен, но й беше по мярка. Шлемът обаче се оказа твърде голям, така че Пирия го остави настрана. Миг по-късно видя Биас да носи друг нагръдник на Калиадес. Докато го слагаше, той я видя да го гледа и се усмихна. Отмести поглед.
Одисей я приближи.
— По-добре се качи на борда — каза той.
— Добра цена ли взе за прасетата?
— Не. Наложи се да платя на Ористенес, за да се грижи за ранените, които оставяме тук. Идоменей ме уверява, че ще ми се отплати, но той е мизерник и има слаба памет, когато опре до връщане на дългове. Все още чакам да ми изплати един облог отпреди дванадесет сезона. — Той се усмихна и поклати глава. — Царе! На никой не можеш да вярваш.