— Така е.
— Майсторлъкът е да те накарат да чакаш точно толкова, колкото трябва. Ако не преценят времето, на клиентите може да им писне. Никой не обича да чака твърде дълго.
— И това е вярно.
Без да обръщат внимание на опашката, детективите отидоха най-отпред, при яките охранители на входа.
— Съжалявам, господа, трябва да се наредите на опашка като всички останали — каза единият, като постави ръката си на рамото на Карлос.
— О, не, ние сме със специални пропуски — каза закачливо Робърт и показа детективската си значка.
Бодигардът провери служебната му карта и вдигна ръката си от рамото на Карлос.
— Някакъв проблем ли има, детективе?
— Не, само търсим един човек.
Двамата охранители се спогледаха разтревожено.
— Не искаме проблеми.
— Ние също. Затова, ако ни пуснете, това ще бъде добро начало — каза Робърт, като се вгледа предизвикателно в лицето на единия. Без да отмести очи от неговите, мъжагата се отдръпна и отвори вратата.
— Приятна вечер, господа.
Детективите влязоха в скъпо обзаведеното фоайе. Звуковата вълна веднага ги удари. Музиката беше силна, много силна. В това първо помещение имаше малко хора; едни танцуваха, други само си приказваха.
Робърт и Карлос влязоха в главния салон. Тук музиката беше два пъти по-силна, отколкото във фоайето, и по инстинкт Робърт запуши ушите си с пръсти.
— Какво става, старче? Музиката на младото поколение май не ти понася — пошегува се Карлос.
— Музика ли? Това е просто… силен шум.
— Огромно е! — възкликна Карлос, като огледа грамадната зала, която величествено се откри пред тях.
Робърт отвори широко очи, опитвайки се да оцени истинските размери на мястото. Дансингът беше зает от разноцветна и енергична тълпа, движеща се в ритъма на последните дръм-енд-бейс и дърти фънк парчета. Прожекторите и лазерите образуваха светли фигури между танцуващите. Атмосферата във „Вангард“ беше заразителна. Хората идваха да купонясват и им личеше. Робърт и Карлос обаче не бяха тук за удоволствие. Трябваше да намерят Краля. Вляво от главния дансинг видяха малко, оградено е въже стълбище, водещо към по-горно ниво.
— Там — посочи Робърт. — Това трябва да е терасата за специални гости.
Карлос кимна и се намръщи при вида на двама телохранители с вид на професионални борци, които стояха в основата на стълбите. Робърт огледа горния етаж. В досието, което бяха взели от прокуратурата, имаше всякаква информация за престъпния бос, включително няколко снимки. Скоро Робърт видя самия Крал, седнал удобно в компанията на четири жени.
— Ето го. Последната маса вдясно.
Детективите си проправиха път между танцуващите, като се стараеха да избягват неволните удари и сръгвания от тълпата. Една красива брюнетка обгърна с ръце врата на Робърт.
— Ммм, обожавам мускулести мъже — измърка, като го придърпа към себе си. — И какви хубави сини очи. Хайде да танцуваме, красавецо.
Целуна го страстно по устата, като наведе главата му назад.
Той с мъка освободи устните си от нейните. Дори на оскъдната светлина забеляза, че зениците й са разширени.
— След малко ще дойда да танцуваме, сладурано. Първо трябва да отида до тоалетната — измънка той първото оправдание, което му хрумна.
— До тоалетната ли? Искаш ли компания? — попита тя, като сведе очи към слабините му.
Робърт се усмихна спокойно:
— Не сега, сладурано.
— Педераст — изсъска тя и тръгна да търси следваща жертва.
— Сладка е… стилна — отбеляза Карлос. — Можеш по-късно да я потърсиш и да пиете по едно „Бавно чукане“ заедно.
Робърт се престори, че не е чул саркастичната забележка на партньора си. Двамата се приближиха до стълбището и телохранителите.
— Съжалявам, господа, тук е само за специални гости — каза единият.
— Няма проблем.
Карлос показа значката си и изчака Робърт да направи същото.
— Господа, не можете да използвате значките си, за да влизате на такива места — каза по-високият бодигард, без да отмества очи от Карлос.
— Защо смятате, че идваме за удоволствие? — сопна се Робърт и двамата телохранители се втренчиха в него. — Идваме да говорим с един човек.
— С кого?
— С господин Не-ти-влиза-в-работата. Сега се дръпнете или ще ви арестувам за възпрепятстване на разследване.